Глава 11

426 27 3
                                    

"Мило дневниче, помниш ли тайнственият мъж с качулка? От момента в който го видях не ми излиза от главата. Странно, нали? Никога не съм се чувствала така, според Кора е любов от пръв поглед, но според мен е.... ами......нещо, но не любов. Трябва да тръгвам. Училището организира нещо като зелено училище, не знам какво точно се пада. Ще сме там цели две седмици. Дано да се расея малко."

Взех куфара си и тръгнах към училището. Майка ми ме закара. Видях Джош и Кора и отидох при тях.

- Хей, как си?- попита ме Кора.

- Добре!- отвърна и аз.

- Радвам се!

- Ето го и автобуса. Хайде да се качваме! - каза Джош.
Кора седна до Дилън, а аз до Джош.
Пътувахме доста, през повечето време спах.- Ставай, Спяща красавице!- бутнах ме Джош.

- Къде сме?- попитах го.

- Пред хотела.

С Кора сме в една стая. Джакс е с един негов приятел. Казвам ви..... ПО ПЕРВЕРЗЕН ЧОВЕК НЕ СЪМ ВИЖДАЛА.
Кора разопакаво багажа си.....после и моя, защото не бях в настроение.
След като разопакова госпожата ни извика за обяд.
Седнахме до Джош и Джакс..... приятелят му.

- Как си?- попита ме Джош.

- Добре!- усмихнах му се.

- Колко хубаво миришеш!- каза Джакс.

- Ам....благодаря! - Не зная дали това е комплимент или намек. - Какво има за обяд?

- Паржоли с картофи и задушени зеленчуци. - Каза ми Кора.

- Може ли моята да я сервират сурова с малко кръв!- казах уж тихо, но Кора, Джакс, Дилън и Джош се обърнаха и ме погледнаха странно. Кой е измислил свръхестественият слух? - Така де....-засмяна се, колкото да изглежда като шега-......шегувах се......ам.....Хахаха......я вижте еднорог! - Всички се обърнаха в посока на пръста ми. Сериозно ли се хванаха? Аз се изнизах и излязох навън.

Н.г.т.

Докато Малия се разхождаше по двора на покрива на хотела шестима братя водеха леко загорещен разговор.

- Ти си луд, Никлаус! - скастри го брат му. - Какъв ти е плана? Да отидеш при нея и да й кажеш "Здравей! Аз съм Никлаус! Хибрида в който трябва да се влюбиш...... Имам още 5 братя и сме нещо като синове на Ада. Как си днес?" Ако не избяга ще я призная.

- Още мисля, Аякс! Не ме пришпорвай! - Каза Никлаус на по-малкият си брат. - Кирос, някакви идеи?

- Може да съм всичко, но не съм сватовник. Ако се правиш на 'тайнственият непознат' едва ли ще постигнеш много.

Нека да Ви ги представя: най-големият брат- Никлаус; братята му- Кирос, Феникс, Аякс, Зий и Тай. В буквалният смисъл синове на Ада. Баща им е брат на Луцифер. Мефистофел скрил синовете си от брат си и Бог и ги отгледал на далечен остров. След като навършили пълнолетие братята ставали безсмъртни..... Само най-големият брат получил повече от безсмъртие....... Станал хибрида и от този ден легендата за него и Малия се разказва от уста на уста и от лист на лист.

Докато братята мислили план как Никлаус да се запознае официално с Малия. Тя... Как да се изразя.....попадна в мъничка пречка.

Г.т.на М.

Умирам от глад. Не разбирам защо не се върнах. Вече е късно.
Разхождах се и изведнъж ми се зави свят ходих по оживена улица... Хората се бутала в мен, а аз усещах как кръвта им тече във вените. Свих в една тъмна уличка. Поварвях малко и видях някви пияници. Не им обърнах внимание, но единият се бутна в мен.

- Ей, малката! Гледай къде вървиш.- изръмжа ми той.

- Съжалявам.- казах

- Хахаха....Чухте ли я,момчета? Съжалявала. - Те се засмяха. - Дая научим как да се извинява.
Обърнах се.... Приятелите му бяха зад мен и ме хванаха за ръцете. Нямах сили. Бях много гладна. Онзи се доближи до мен и ме подали по бузата.

- Няма да боли.....поне не мен.
Изритах го и той падна. Сцепи си устната и потече..... КРЪВ! О не, Оооо, не, не, не.
Очите ми станаха черни и вените под тях също. Спокойно, Малия. Доближи ме..... И тръгнах да го нападам......когато усетих, че ръцете ми са свободни и че момчетата тръгнаха да бягат, а нападателят ми седеше....... Мъртъв на асфалта.

- Уби човек? - Чух някой зад мен.- Сериозно ли, Ник? - Обърнах се и видях шест момчета с черни шлифери и мечове.

- Беше демон. Не видя ли очите му?- каза... Мисля, че това е Ник.

- Момчета, имаме публика.

Всички се обърнаха към мен.

- Вижда ли ни?

- Сигурно! Щом гледа като коза.

- Може да е е шок и просто така да си гледа.

- Виждам ви!- казах аз - А и също ви чувам.- погледнах онзи който ми каза, че съм коза.

- Страхотно! Здравей, Малия, аз съм Зий. Това са братята ми: Кирос, Аякс, Тай, Феникс и Никлаус.

Значи това е Никлаус.

- Ти си момчето което ме спаси в училище. И ти ли си онзи прословут хибрид за който се ми говорят? Не се обиждай, но ти се представях друго яче.

To be continued........

От автора....
Hello, it's me Sorry, за забавянето, но живота е радост и тъга. Съвсем забравих, че имам история. За новите ни герой... Взех имената от книгата "Заветът Мефисто" който я е чел..... EVALA!!! И дано ви хареса.

WerewolfWhere stories live. Discover now