Werewolf

Глава 18

Най-сетне пристигнах вкъщи. Не знам защо, но се чувствам малко странно. Да наясно съм, че туко-що преживях някакво заклинание и тем подобни. Но се чувствам..... все едно съм болна. А това няма как да стане. Все пак съм вампир. Поне това.
Спирайки пред къщата на родителите ми се чувствах все по отпаднала и по отпаднала. Не можех да фокусирам дръжката на вратата. Чувах хора, но не можех да разбера кои са и от къде идват. Едвам успях да си отворя вратата на колата, но това беше голяма грешка. С отварянето на врата, аз се сгромолясах на асфалта. Сред удара на главата ми с улицата ми причерня още повече. Пак чух някой да му вика. Този път този някой дойде до мен и му повдигна. Непрекъснато ми повтаряше да остана будна, но аз не можах да изпълня товя изискване и не след дълго всичко стана тъмно.

********
Събудих се от някакво бибибкане. Отворих очи. Силната светлина от лампите ме заслепи и бях длъжна да ги затворя пак. Обърнах глава на една страна и се опитах пак да си отворя очите. Този път погледа ми засече врата. Примигнах няколко пъти и започнах да се оглеждам. Стените бяха бели, до мен имаше машина, която измерваше пулса ми. Усещах, че имам нещо на лицето. Имах апарат, който ми помагаше да дишам. Какво става? Защо съм в болница? Как се озовах тук? Апарата започня да бибибка още повече, поради нарастващият ми пулс. Паникьосват се. Не разбирах какво става. В този момент влезна една жена, облечена в бяла престилка. Даде ми чаша с вода и някакво хапче. Погледнах я колебливо.

-Спокойно. Това е успокоително. Всичко е наред.- говореше с мек и нежен глас. Преглътнах  хапчето и я погледнах. - По-добре ли си?- кимнах. Все още не разбирах какво става. - Мога да викна семейството ти и приятелите ти. Искаш ли да ги видиш?

- С-семейството м-ми?- попитах очудено.

- Да! Един момент. Сега ще ги викна.- преди да съм я спряла, тя вече беше излезнала и говореше с някой. Сестрата отвори широко вратата и влезнаха 2ма възрасти и няколко деца на моята възраст.

- Как си, мила?- попита ме възрастната жена и седна до мен. Протегна ръка да ме погали, но аз се изместих настрани. Тя ме погледна объркано.

-Познавам ли ви?- попитах всички които се намираха в стаята ми. Те се спогледаха притеснено, а жената стана от мястото до мен и гледаше изплашено.