Werewolf

Глава 5

От автора: Ще си послужа с някой научни неща в текста като: дървото "Неметон" и някой неща свързани с паранормалите (не знам как да го кажа по друг начин, за да ме разберете). И това е. Приятно четене! И нека късмета бъде на ваша страна ("Игрите на глада" (разлигавих се. Ако някъде виждате глупости, значи ме е хванала лигнята ))

- Какво ми има?

- Ами....

- Дилън?!

- Такива очи има обикновенно само Омега.

- Омега? Вълкът единак?

- Да!

- А ти защо нямаш такива?

- Защото имам глутница.

- Ам...коя е тя?

- Семейството ми.

- А аз съм единственият върколак в моето и за това съм Омега?!

- Сигурно, но нали каза, че очите са ти чарвени.

- Ами.....поне това което аз видя.

- Ще разберем, защо са ти такива. И знам къде да отидем. Чакай ме в кафене "Costa" утре сутрин към 09:00. Става ли?

- Да! Ще избягам от нашите.

- Скочи от прозореца.

- Ти луд ли си? На вторият етаж съм, ще си счупа нещо.

- Не забравяй, че си вълк. Ще се излекуваш.

- Ол, да, вярно!

- Хайде! Прибирай се!

- Чао!- целинах го по бузата и си тръгнах.

.................

Алармата ми би в 08:30. Оправих се набързо. Очите ми още бяха такива, за това си сложих очила. Скочих през прозореца, по чудо не си счупих нищо, и се запътих към Costa caffe. След, няма пет минути бях там. Дилън беше отпред.

- Още ли са лилави?- попита ме той.

- ДА!

- Ела!

- Къде отиваме?

- В гората!

- В гората?

- Има един човек който ще изкара вълчето ти аз и ще може да оправи очите ти. Но трябва да отидем до едно дърво. Навътре в гората.

- Какво е това дърво?

- Не знам как да ти го опиша.

- Ами...пробвай.

- Голямо. Много голямо. И свещено за паранорманите, но най-вече за върколаците.

- Да предположа ли, че това дърво се казва НЕМЕТОН!- повиших глас на последната дума.