Глава 15

320 24 8
                                    

От автораааа: слушайте песента, докато четете! Дано ви хареса!

- Минаха седмици, Мал! Признай си! Победиха! - Започна да вика Клаус.

- Спечелиха битката, но не и войната!- каза с равен тон.

- Така ли? Огледай се! В момента сме аз, ти и Аякс, който е ранен! Избиват ни един по един! От няколко седмици повтарят това! Не искам да загуба последният си брат, както и теб!

- Какво искаш да направя, Ник? Да си призная? Добре! Признавам си! ПОБЕДИХА! -Мал се ядоса.

-А какво очакваше? Какво очакваше да стане?

- Чаках.......

- Своя щастлив край? Това не е приказката за Снежанка и Чаровният Принц. Това е реалността..... И тук..... Не винаги героите печелят.

- Наричаш ни герой? Ние сме всичко друго, но не и герой. Ние сме точно като тях. Убиваме, когато сме гладни, пресмиваме се на слабите и си играем с беззащитните. Не сме по различни от тях.

- Само че те са с една крачка напред.

- Но може да ги забавим.- Замисли се Мал.

- Какво имаш в предвит?

- Да ги спънем по пътя.

- Казвай направо!- ядоса се Клаус.

- Ще им дадем това което искат.

- И какво искат те?

- Мен!- каза Мал.

Една седмица по-късно:

- Я виж ти! Кой бил тук?- каза подигравателно Докелиян.

Намираха се в Чернобил, Русия. Времето беше дъждовно. Нямаше и помен от Слънцето. Около тях нямаше нищо друго освен стари изоставени сгради и детски площадки.

Мал беше притеснена

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Мал беше притеснена. Зачуди се как въобще стигна до тук. Преди няколко месеца беше най-нормално момиче, а сега е вторият в света хибрид и в момента се предава на хората, които и бяха приятели и верни.

WerewolfWhere stories live. Discover now