- Всичко готово ли е? – Джейми подаде раницата на Сет, а тя натежа в ръцете му. Огледа съдържанието ѝ набързо, и когато реши, че всичко вътре е всичко от което има нужда, дръпна ципа.
- Нагласете си часовниците. В момента в който буса влезе, пускаме таймера. От паник бутона до реакцията на полицията по това време, имаме точно петнадесет минути. Ще гледаме да действаме бързо. Сет ще отговаря за хората вътре. Не искам излишна паника
.- По план ли се разпределяме?
- Що за шибан въпрос? – очите на Джейми се спряха върху тези на Себастиан. – Не е като да не сме преговаряли това поне десет пъти.
- Знам ли? – Себастиан повдигна рамене. Той също проверяваше раницата си. – Може да има промени.
- Ако имаше промени щях да те уведомя... – Нахлузи ръкавиците си - ...Шибаняк – Измънка под носа си, и след като се увери, че ръкавиците му са добре закопчани, продължи:
- Слизаме веднага. Системата им не е особено нова. Ноа ще се погрижи да ни осигури достъп от буса. Сейфовете са в коридор зад бюрата.
- Ами дежурните?
- Майната им на тях. Ако трябва ще ги застреляме. С всичките пари които ни чакат зад онея стени, мисля, че не би било особено голям проблем.
- Не можеш да убиеш невинен човек. – Сет нахлузи маската си. Джейми се обърна със злоба, а намръщеното му лице все още излъчваше недоверието което изпитваше към него.
– Искам да си наясно, че реша ли, бих гръмнал и теб без грам да ми пука. – той се озъби в нещо криво, наподобяващо усвмика – В двадесет и първи век си, хлапе. Ако имаш пари имаш всичко. Кимна му.
Излишният спор само би усложнил и без друго отвратителната обстановка, а, и по начина по който го сърбяха пръстите да му смени физиономията, беше просто по-добре да замълчи.
YOU ARE READING
Спартак (+18)
Action- Простреля ме в крака! - Имаш два крака, аз имам един въпрос. - Сет се приведе към него - Кажи ми къде са ми парите? Един банков обир. Една група от предатели. Един сак с пари. Едно отвлечено момиче. И един безкрайно целеустремен задник, гото...