Спартак (+18)

18

Младежите снимащи се до лъскавият дожд бяха перфектното разсейване на бодигарда, докато Сет незабелязано се бе промъкнал във входа. Ема следеше с безспокойство всяко негово движение докато не го бе изгубила зад тежката черна врата.

Тя подпря глава с длан и зачака. За нея това което той бе приел бе абсолютно безумие, но съдейки по всичко случващо се през последните няколко дни, „Безумие" сякаш бе целият му начин на живот, замесвайки и нея в него.

***

Спартак се огледа, премисляйки добре кои етажи видя светнати отвън. Така или иначе все на някой от тях щеше да види поне двама от бодигардите на баща си, заедно с онзи плъх, чиято глава трябваше отдавна да е под пръста. Глакин беше този отнел му съпругата, и все пак бе обърнал така добре нещата, отново измивайки си ръцете с него. И там му бе грешката.

Той се ослуша, качвайки се по прашното стълбище. Миризмата на урина и мухъл пареше на очите, и това само му даваше още повече мотивация да приключи работата си, и възмножно най-бързо да се разкара от това проклето място.

Той смъкна маската си, щом чу мъжки гласове някъде из по-горните етажи и забави темпо. Изкара двата натикани под якето му пистолета, правейки последна проверка, преди да продължил. Адреналинът му бе до тавана, а всяка част от тялото му крещеше за отмъщение, готова да унищожи всичко живо по пътя си докато не се добере до баща си.

И там бе границата която бе прекрачил. Отначало мислеше, че е заради парите. Сега когато бе на косъм да се докопа до тях, те вече не бяха приоритет а само допълнителен бонус.

***

Ноа подсмърчаше на стола си, усещайки как телта с която бяха увили ръцете му, вече започваше да разрязва плътта му. Пое си дълбоко дъх, вдишвайки през устата. Нямаше място на което да не изпитваше болка, и се проклинаше за всяка секунда в която не бе използвал мозъка си, потъвайки дълбоко в калта – беше изкопал собственият си гроб.

- Ще изчакам точно още десет минути. – Глакин нервно крачеше из стаята правейки тигел след тигел, заровил ръце дълбоко в джобовете си. Ноа имаше време да го огледа достатъчно добре, заедно с високият мъж чието име така и не разбра, и всичките им бодигарди. Общо бяха осем на брой, като не включваще тези които седяха отвън, играейки си на стражари. Беше успял и да види кои от тях носят оръжие и каква бе големината им, макар тези факти да бяха излишни. Поне в едно бе сигурен – Ако Спартак не си домъкнеше задника до тук в рамките на десет минути, с него бе свършено.