Спартак (+18)

8

Ема вървеше кротко подтиквана от мъжа зад нея и дулото на пистолета му. Бяха преминали през няколко пресечки, докато той най-накрая не бе забавил крачка. Малко по-напред имаше паркиран черен Крайслер.

- Върви. – рече ѝ сурово, побутвайки я отново. Щом доближиха автомобила, той стисна ръката ѝ за да не ѝ позволи да побегне, и дръпна плъзгащата се врата. Пусна я само за да премести ръката си върху тила ѝ, за да я натика вътре.

Сърцето ѝ щеше да се пръсне от тревогата която изпитваше, но поне този път знаеше процедурата. Той влезе след нея, а малко след това се присъедини и другият затваряйки вратата.

Щом се настани на шофьорското място колата потегли.

Ема се молеше на всички познати богове и религии Спартак да се върне за нея...а съдейки по това, че него го интересуваха само скапаните му пари, знаеше, че надежда отново нямаше.

***

Спартак вдигна качулката на якето и се огледа. Може би нямаше да го различат особено след като се оттървеше от саковете. Той погледна към огромният кафяв куфар който бе смъкнал от стенда. Захвана се с първият сак. Дръпна повече завесите на съблекалнята и го разтвори. Измести бронежилетката и започна да вади оръжията. Два от пистолетите запаса в панталона си. Когато се увери, че всичко е на мястото си, се усмихна щом се зае с другия сак. Внимателно дръпна ципа, очаквайки огромното количество зелени банкноти да се подадат изпод черният плат.

Копеле....- Той го разтвори, намръщено поглеждайки всичките дрехи с които бе пълен. Вдигна го и го обърна наобратно, но нито един долар не изпада.

По дяволите! – Пусна сака и го срита. – Скрил е скапаните пари.....трябваше да се досетя! Нарочно се бе развикал за да привлече вниманието към мен...– Ритна сака отново. Някъде зад завесите дочу разтревожен женски глас:

- Господине, всичко наред ли е?

- Не. – той се озъби и пусна старите си дрехи, затваряйки куфара. В момента мозъка му можеше да се сети за поне десет начина с които щеше да измъчва Ноа, щом отново се докопаше до него.

Закопча куфара и го изправи, повличайки го след себе си.

- С дрехите ли ще останете? – Младото момиче на касата го огледа.

- Не, реших да ти покажа как ми стоят. – Той ѝ се изрепчи подхвърляйки ѝ няколко едри банкноти.