Спартак (+18)

23

- По дяволите! – Ема се опита да се отскубне от хватката му. – Да не си посмял да ме целунеш!

Погледа му се вдигна от устните към очите ѝ.

- И ти ще ме спреш?

- Сет! – Пръстите ѝ се увиха около ръката му, все още стискаща бузите ѝ. – Не можеш да правиш така!!!

- И какво правя?

Ема измърмори нещо, но най-накрая успя да се отскубне от него, избутвайки го далеч от себе си.

- Не можеш да си играеш с чувствата на хората! Преди да стана ми каза как нямаш нищо към мен, подслушваше разговора ми, накара ме насила да ти кажа това което НЕ ИСКАМ, и накарая ми казваш, че трябва да съм глупачка, ако си мисля, че чувстваш само „сексуален глад" към мен! ПО ДЯВОЛИТЕ!!! – тя изкрещя. И двамата дочуха глух смях от другата стая.

Спартак прокара език по устните си.

- И?

- И?!? – Ема го гледаше невярващо – Само това ли ще кажеш?! И?! Господи! – тя постави ръце на кръста си и погледна към тавана, събивайки сили да не го удуши.

- Добре, моя е грешката. Най-вероятно и аз имам нещо към теб. – Ръката му премина през разрошената му коса. – Караш ме да чувствам разни работи.

Ема смъкна поглед към него. Изражението му изглеждаше на тинейджър, който току що е бил хванат да гледа нередни неща в интернет. С цялата си мъжественост, в тази ситуация приличаше на виновно дете.

- Добре. – Ема кимна в съгласие – Хубаво. Чувстваш..."разни неща". Смяташ ли да направиш нещо по въпроса?

- И какво искаш да сторя? – веждите му се извиха нервно – Да ти коленича, предлагайки ти?

- За бога, не!

- Добре, защото не ми се краде пръстен.

Ема най-накрая се отпусна, разсмивайки се на шегата му. Сериозността в лицето ѝ се разсея.

- Виж, сложно ми е точно толкова, колкото и на теб. – призна ѝ – В крайна сметка нищо от това нямаше да се случва ако не бяха действията ми, и отговорно заявявам, че поемам вината.

Ема поклати глава.

- Нека не го мислим и умуваме. – най-накрая му рече – Ако нещо е писано ще стане.

- Не съм особено съгласен с теб, но ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, така да бъде.

- И защо не си съгласен?

- Защото аз лично съм на мисия да пренапиша съдбата си с татковите пари. Ти как ковеш своята, си зависи изцяло от теб. Ако оставиш всичко по течението тогава...ще се наложи да те чукам още сега, а твоята гей приятелка оттатък да чува стоновете ти.

- Това ли означава„ да се пуснеш по течението"?

- С мен, да. Ако търсиш романтик, Ноа също би могъл да ти предложи услугите си, но ще останеш разочарована от него. – намигна ѝ и вдигна тениската си от пода. – Поспи. Утре ни чака дълъг ден.

- А ти къде отиваш?

- Да се поразходя.

- Защо? – тя го изгледа с почуда.

- Защото ще е болезнено да деля едно легло с теб, без да ми позволиш да те докосвам. – последва още едно намигване, докато обличаше тениската си. Събра и останалите си дрехи, и преди да излезе я погледна за последен път.

- Трябва да помислиш дали това което изпитваш наистина не е плод на въображението ти.

- Така ли стоят нещата при теб?

Ръката му увисна на бравата. Той замълча няколко секунди преди да ѝ отговори.

- Не знам. Това се опитвам да разбера.

След това излезе, затваряйки след себе си.

Освен обърканият ѝ живот, Ема бе изправена и пред собствените си объркани чувства...Но пък имаше отговор на въпроса му. Единственият плод на въображението ѝ бе факта, че нямаше да ѝ липсва. Напротив. Щеше да се проклина навярно цял живот, за дето не бе дала шанс на връзката им, ако някога се стигнеше до там да имат такава.

Тя събу дънките си, и изгаси. След като легна се зави през глава, вдишвайки от мъжкият му аромат останал по завивките.

Наистина не си измисляше. Беше влюбена. 

Макар малко по-къса, тази глава е с голямо обещание! Другата сряда идва с глава 24 с много екшън и много изказани думи. <3