Спартак (+18)

14

Ема се бе завила, отнесла поглед към смъкнатите прашни щори, и избледнелите от слънцето завеси. Играеше си с крайчето на завивката, докато чуваше как Спартак рови в телефона си на другото легло. Не си бяха казали и дума след случилото се по нейно желание. След като Сет излезе от банята тя се бе направила на заспала, за да избегне неловките въпроси. Не, че той не знаеше за преструвката ѝ, но също искаше да отбегне ненужни разговори. Беше задоволил нея, беше задоволил и себе си. Нищо освен обикновен секс не се бе случило помежду им, и макар обстоятелствата да не бяха особено обикновенни, си струваше.

- Гладна ли си? – попита я без всъщност да влага особена заинересованост във въпроса.

Тя помълча малко, но накрая му отвърна с кратко „Не".

Спартак едновременно ѝ бе дал и взел нещо. Даде ѝ усещания които нямаше да забрави, но бе сигурна, че никой повече през живота ѝ нямаше да ѝ това което тази нощ Сет и бе показал. Бе я накарал да изпитва чувства, които тя знаеше, че щяха да останат несподелени, а факта, че за него най-вероятно тя не бе нищо кой знае какво...караше сърцето ѝ да се свива. Проклинаше всеки един момент в който бе решила да се прави на герой, видяла засиленият бус и силните му фарове към банката. Проклинаше се, че не си бе останала кротко на мястото. Проклинаше се, че му позволи да я докосва...и се проклинаше, че това което изпитваше към него бе забраненият плод в райската градина в душата ѝ, от който тя току що бе отхапала, пращайки всичко в себе си по дяволите.

- Колко връзки си имала? – Въпросът му я изненада, но не достатъчно за да се обърне към неговото легло.

- Две. – рече му, издърпвайки завивката повече към себе си. Колкото и по-добър да бе мотела от предното място, студа който се прокрадваше в стаята, караше тялото ѝ да потреперва.

- За твоята възраст, е някак по-удачно да са повече.

Ема изви очи.

- Просветли ме, моля те твоите колко са били?

- Не съм започвал да ги броя. Но пък за сметка на това имам един брак и естествено последвал развод.

Това определено изненада Ема.

- Нека позная изневерил си ѝ, и тя ти е била шута?

Тежкият смях на Сет се разнесе из къщата.

- Не. Доста си далеч от истината. Даже е по-скоро обидно, че мислиш това.