Спартак (+18)

6

Ноа прегледа клиповете отново. Интернет кафенето бе на няколко пресечки от най-близката фирма за наемане на коли, и той търпеливо изчакваше собствениците за да си наеме превоз.

Никой от свидетелите на обира не бе видял лицата им заради маските, но виняха момичето което Сет бе взел за заложник, и най-вероятно от което не се бе оттървал. Полицията и хората на Галкин щях да търсят нея, а щом я намереха, много лесно щеше да бъде решен и проблема със Сет.

Единственото което го притесняваше, бе дали щяха да стигнат до Спартак, преди той да стигне до него и парите. По-рано в пиян разговор бе издал на групата, че ще замине за Канада от където бе, след като вземе дяла си. Единственият който сякаш се беше вслушал в него бе Сет, който след това го разпида за страната му... А това значеше, че той се досещаше на къде се бе отправил...и вещаеше проблеми.

Трябваше някак да обърне играта в своя полза. Имаше парите, следователно имаше и средствата за да остане известно време в тук, докато нещата не оттихнат...или докато Сет не се разкара от картинката.

А това можеше да се случи само ако беше мъртъв.

***

- И?! – Галкин изкрещя – Не ме интересува какво мисли полицията! Искам си шибаните пари! Кое по-точно не разбираш?!

- С цялото ми уважение, работим по въпроса паралелно с полицията. Имаме човек там. Всяка нова следа се предава на нас. Няма информация която те да имат а ние не.

Галкин се засмя злобно. Смях пропит със злоба. Той кръстоса краката си, и се облегна на огромният кожен стол в офиса си.

- Ако си мислиш, че разчитам на онези униформени позьорчета, жестоко се лъжеш. – рече кротко. – Ако бяха добри в това което правеха, много отдавна щях да съм зад решетките. – Умисли се за момент. – Искам всеки шибан откраднат цент, и не ме интересува как точно ще процедирате. Плащам ви за да сте няколко крачки пред полицията, а не за да чакате на тях.

- Ще направим всичко възможно. – мъжът отговори. Знаеше, че яростта на Галкин бе всичко друго но не и безопасна, а щом парите му бяха замесени последствията щяха да са огромни.

Без да смъква очи от химикала с който си играеше, Галкин изпука врата си и продължи със снишен до почти шепот глас:

- Давам ти една седмица. Ако не ми донесеш скапаните пари до тогава, ще се погрижа лично детето ти да разбере какво е да отрасне без баща.