Спартак (+18)

19

- Събуди се... – Сет силно разклати тялото на Ноа, щом бяха паркирали колата отново някъде в нищото с цел да я прикрият.

Ема ги наблюдаваше отстрани, увила ръце около тялото си. Спартак беше бесен заради случилото се по-рано и побегналяит Галкин, и всяко негово движение бе пропито със злоба. Той държеше Ноа за врата, грубо поклащайки го в опит да го събуди. Съдейки по това колко силно го бе стиснал, Ема можеше да се закълне, че целта му сякаш бе по-скоро да го убие.

- Спри...- най-накрая се реши да го избута от почти безжизненото тяло на Ноа, отваряйки вратата на колата повече. – Ще го умориш.

- Няма да е голяма загуба. – Сет ѝ направи място, отдръпвайки се от него.

Ако не виждаше как гърдите му се повдигат и смъкват от дишането, щеше да предположи, че вече е мъртъв.

- Ноа...- тя се надвеси над него и седалката, нежно потупвайки го по лицето – Хайде, събуди се... – прокара пръсти през рошавата му коса. Сет наблюдаваше намръщено отстрани. Нежността ѝ към този плъх изобщо не му допадаше, още повече, че вмомента в който му кажеше къде беше скрил шибаните пари, щеше да му го върне тъпкано за раната в ръката.

- Точно така... – Ема видя как очите, изпод клепачите му се размърдаха. Щом той най-накрая успя да ги отвори, направи гримаса, хващайки ръката ѝ.

- Спокойно. – рече му – Няма да те нараня.

- Къде сме??

- На няколко километра от града. Наблизо има приют за бездомници. Ще прекараме нощта там.

Погледа му потърси Спартак.

- Какво се случи??

- Припадна.

- Не е лошо да го заведем на лекар. – Ема също се обърна към него – Може да има... – Силният смях на Сет не я остави да довърши изречението.

- Ако искаш по пътя можеш и да го накърмиш, хм?

- Сет, може да има тежка мозъчна травма...не е за подценяване. Спукали са го от бой.

- И си мислиш, че аз бих направил нещо по-различно с него ако скоро не ми каже къде са ми парите? Не съм детегледачка.

- Ще научиш къде са, просто няма да е сега.- Ноа най-накрая пусна ръката на Ема, оставяйки я да се отдръпне.