- Простреля ме в крака!
- Имаш два крака, аз имам един въпрос. - Сет се приведе към него - Кажи ми къде са ми парите?
Един банков обир.
Една група от предатели.
Един сак с пари.
Едно отвлечено момиче.
И един безкрайно целеустремен задник, гото...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ема стоеше с вързани ръце отзад. В главата си сякаш все още чуваше сирените, макар, че бе далеч от банката и хаоса. Похитителя ѝ грубо бе залепил тиксо върху устата ѝ от което едвам дишаше. Мислеше, че ще умре с всеки един километър от който се отдалечаваха от града, а щом видя, че пътят става все по-тъмен без осветление, се убеждаваше все повече в това.
Срещу нея спокойно седящият мъж който я бе отвлякъл, проверяваше оръжията си. Сега можеше да го огледа, макар мракът и черната му маска да не ѝ разрешаваха да види кой знае какво. Кафявите му очи обхождаха всеки сантиметър от подредените пушки, пистолети и автомати пред него. Концентрацията която имаше бе завидна.
Бе дочула, че шофьора се казва Ноа, или поне така този пред нея го наричаше. Нямаше бегла представа къде отиваше, но се надяваше, че сакът с пари в краката ѝ, нямаше да позволи да излязат извън граница. Бе недопустимо полицията да ги пусне, а и съдейки по големината му, най-вероятно принадлежеше на някой, който вече бе мобилизирал екип от униформени които да затворят границите.
След сякаш цяла вечност, буса най-накрая намали. Този отпред – Ноа, се обърна и тихо промълви, че са стигнали.
Сет се изправи и изчака вратите да се плъзнат. Щом бялата врата най-накрая се размести, той се обърна към Ема грабнал сака. По очите ѝ видя, че нещо зад него не е наред. Завъртя се, а пистолетът насочен към него го върна обратно на мястото му.
- Тц, приятелче. За къде бързаш толкова?
- Извендъж ти пораснаха топки, а? Време беше.
- Не ме дразни. Дай ми сака, ако не искаш да те гръмна.
- Не приемам заповеди от зубър. – Сет се засмя, но силният шум от гръм и пронизващата болка в бицепса му, го накараха бързо да свали усмивката си и да я замени с болезнена гримаса.
