Спартак (+18)

24

Сутринта настъпи с горчивият вкус на неразбраните и объркващи чувства които Спартак бе оставил в Ема. Макар да бе усетила как тялото му се отпуска до нейното по някое време след разходката която бе решил да направи снощи, не беше я докоснал и с пръст.

От друга страна в малкото помещение наподобяващо мизерен хол, Ноа отвори очи, и дори болките му да се усещаха отвратително, някак това, че бе жив след всичко което се бе случило вчера, го накара да се усмихне.

Усмивката му стана още по-широка щом Ема влезе в помещението, тихо затваряйки вратата на спалнята след себе за да не събуди спящият Сет.

- Добро утро! – той се надигна на лакът с усилие. Лицето му сякаш бе още по-подуто от вчера а синините много по-видни.

- Добро. – Ема кимна, разравяйки торбите в които стояха покупките от вчера. На дъното на едната намери пакетчета разтворимо кафе, които за секунда я накараха да се почувства щастлива. – Измисли ли как да се доберем до парите? – попита Ноа, взимайки едно от пакетчетата.

- Бих те излъгал казвайки ти как цяла нощ умувах планове, но в интерес на истината заспах веднага след като се махнахте от тук. Не ме вини. Не е като да не изядох бой от половината хора на татенцето което си иска парите.

- Сет няма да е много доволен, че все още не си измислил нищо.

- Не е висша математика да ви заведа до проклетият старчески дом.

- Трябваше да измислиш как да ни вкараш в него. И сами можехме да стигнем до там.

Ноа мълчаливо се загледа как тя разтваря пакетчето и го изсипва в малко шише с минерална вода.

Забелязала погледа му, тя разклати шишето хубаво за да разтвори съдържанието, и го метна в краката му. Извади ново пакетче кафе за себе си.

- Знаеш ли, може би беше прав за вчера.

Ноа взе шишето и вдигна въпросително поглед към нея.

- За това какво точно се случва. – Ема продължи – Най-вероятно наистина съм влюбена в Спартак, и със сигурност това ще да е най-голямата глупост която бих могла да направя...но...

- Но си струва?

Тя го погледна.

- Може би. – разклати шише и за себе си.