Новият ученик

Сълзи, алкохол и песни за раздяла

Джунгкуук беше съкрушен. Искаше му се това да е просто кошмар, от който да се събуди. Не го интересуваше гимназията, все тая му беше за Америка. Пукаше му единствено и само за Анджелика. Не можеше да преглътне раздяла с нея, той беше обсебен от това девойче. Толкова се беше привързал към нея, а сега изведнъж да се разделят? Немислимо. Неприемливо. Непростимо...
Прекрати разговора, горчиво разплакан. Захвърли с всичка сила телефона си на някъде. Мислеше какво да направи, разбира се нетрезво. Имаше огромно желание да се напие с надеждата да забрави за това, така сякаш отминава изоставена гара. Счупиха се едно две огледала, за бутилките няма да говорим. Дори да не скъса с нея, трябва да се разделят. Беше объркан. Беше наранен. На сутринта щеше да има такъв махмурлук, но това не бе от значение. Утре щеше да е четвъртък, имаше около девет дни да се раздели с нея, ала не знаеше как, нямаше тези сили да го направи.

- Джунгкуук, отвори. От няколко часа вече слушаш тези меланхолични песни за раздяла, един Господ знае на какъв хал си. - зачука му се на вратата. Беше Анджелика. - Направила съм ягодова торта, донесох и малко чай. Ще ми разкажеш ли?
- Анжди, много мило, но не сега. Искам да остана сам.
- Много добре знам, че не искаш да останеш сам. Та ти не си вярваш дори като го казваш. Ако е за изпита, забравила съм го, все едно. Нали го направихме при директора, в кърпа вързан ни е.
- Не е за това, Джели.- избърса сълза от другата страна на вратата.
- Ами?
- Не мога да ти кажа.
- Скъпи, защо сме във връзка след като не можем да споделим несгодите си един на друг.
- Защото ако ти го споделя, ще те заболи и теб, любима.
- Не може да е толкова зле.
- Толкова зле е.
- Позволи ми да вляза и ще разберем.
- Влез. И без това ще са ни последните моменти заедно... - отвори вратата със зачервени очи и река от сълзи.
- ЛЮБОВ МОЯ! - откликна тя звучно, при което остави набързо храната и го прегърна силно. - Какво са ти сторили...
- Мениджърът ми се обади след училище днес. Каза, че преди бала трябва да се върна обратно в Корея и да скъсам с теб.
- Скъпи, нямам проблем с връзката от разстояние.
- Но...
- Мога да накарам мениджъра си да поговори с твоя и да му предложа пари.
- Ще го подкупиш?
- Да. Така правят всички, все пак сме в кръговрата на една индустрия. С пари можеш да купиш всичко, включително власт и хора. Ей сега ще му звънна ако трябва.
- Сигурна ли си, че това ще заработи?
- Правила съм го толкова пъти вече.
- Ами, ако кажат "не".
- Ще се приместя в Сеул заедно с теб, ако трябва. Колко ми е да науча езика.
- И всичко това ще го направиш заради мен?
- Не бъди смешен, глупчо. Специален си. А сега, да звънна на шибания мениджър и да се свършва всичко.
- Става ли утре? - спря я.
- Защо чак утре, дай отсега още. - беше объркана.
- Искам да прекарам време с теб. Без грижи. Само двамата, без трети човек. - пое дланите й в своите ръце нежно. - Да те усетя в прегръдките си, да вдишам ароматът ти на "Tom Ford"...
- За нежен френски секс ли ми говориш? - пошегува се тя.
- Не, говоря ти за прегръдки само.
- Ами тортата?
- Ще я ядем в леглото, без вилици - с ръце. Хем ще си говорим и ще се смеем цяла нощ.
- Ами училището?
- Втора смяна сме. Не забрави ли? - учуди се Джей Кей.
- О, да. Заради протестите, вярно.
- Вечерта е наша.
- А ще слушаме ли меланхоличните песни на Трой Сиван?
- Що за въпрос. Естествено, че да. То се подразбира, скъпа.
- Депресар такъв. - изсмя се тя и затича като куче след стопанина си към стаята му.