Новият ученик

Първият учебен ден (част 1)

Гледката, с която Джунгкуук се събуди още малко и щеше да му докара инфаркт. Споменах, че къщата му е зад тази на Анджелика, и той може да види всеки един малък детайл от спалнята на Анджи, винаги, когато си пожелае, нали?
         Сутрин тя имаше навика да отваря широко прозорците, които гледаха към прозореца на Джунгкуук, и да се разтяга на леглото за сутрешна ленива йога, за да може да се разбуди. За негова радост, тя обичаше да спи по бельо и нищо друго отгоре, а прозорците даваха ясна картина на леглото й.

Какво повече да иска човек? "Добре, че си купих тази къща, за да мога да я гледам всеки ден! Ударил си джакпота, Джунгкуук!" единствената мисъл, въртяща се в главата му  беше тази, когато се събуди. А след по-дълго шпиониране, той усети повърхностна болка надолу по корема си, която го караше да изпадне в еуфория. "Мисли му какво ще правиш в банята. " каза си наум, след което изчака Анджелика да се облече.
        Тя дълго време се чудеше какво да си облече, но слава Богу, в края на краищата, си наметна нещо на гърба.

        Същото се отнасяше и за Джунгкуук, след като се погрижи за нуждите си. Искаше отчаяно да я впечатли. Затова заложи на черното, защото знаеше, че мъже облечени в черно възбуждат Анджелика.

       Както казах, тя не беше по-малко известна от него. Имаше си YouTube канал с огромен брой абонати. А той обожаваше да посещава този нейн канал редовно.
       Анджелика се беше вече приготвила, даже прекрачваше прага на своята врата, тъкмо когато Джунгкуук излезе. Тя държеше ключа на една от колите си.
- Добро утро!
- О, хей! Колко е часът?
- Нека погледна, 07:30. Мисля, че сме подранили, особено аз.
- Не, поне, аз не съм. - отвърна тя с леко подразнен тон.
- Какво ти е?
- Не ми се шофира, пък и трафикът сигурно е твърде натоварен.
- Искаш ли аз?
- Имаш ли книжка? - развесели се тя.
- Трябва да ме научиш на този твой хумор. - засмя се той.
- Качвай се, Кууки! 

- Къде да паркирам?
- Тук е добре.
- Слушам и изпълнявам.
- Много си сладък!
- Благодаря Ви, милейди!
        Слязоха от колата и се запътиха към кабинета по науки. Първият им час беше математика. Каква ирония за Джунгкуук само...
- Готов ли си?
- Не съвсем...
- Сядаш до зубъра в класа, успокой се. - лукав глас нахално се намеси в разговора им. Този глас бе на Касандра, Касандра Милър.
          Отношенията между двете не бяха розови, нито пък за завиждане. Нека си го кажем, бяха врагове, ама кръвни. Мразеха се. И хубаво минало не си бяха изградили. Но, 12 години, за съжалението на Анджелика, се търпяха и още продължават. Колкото и да не й се искаше на нашата героиня, трябваше да я вижда всеки божи ден. Тежка й е участта, а?
- Познаваме ли се?- отрази я той.
- Колко съм невъзпитана само... Даже не се представих.
- Пф, каква изненада.
- Анджи...?- прошепна й разтревожен от погледа, който тя хвърляше към събеседничката си, той.

(Следва продължение)