Новият ученик

14-ти Февруари

          Най-сетне е 14-ти февруари. Денят на влюбените... Ден, на който всеки показваше обичта си към отсрещния по някакъв начин. Било то чрез ласки или просто думи, а пък може и скъпи подаръци, за което пари са пропилени на вятъра напразно, имаше нещо, правещо този ден специален. Причината е за всеки различна, но едно ги свързва под общ покрив - любовта, която се надяваме да е вечна. Дори самотниците на този ден се убеждаваха в съществуването на любовта, въпреки вътрешната им скръб, че те нямат такава. Също като Анджелика...
           Докато едни се чувстват като отшелници в сферата на страстта и увлеченията, други кроят всякакви версии на планове за ощастливяването на любимия. Като Джунгкуук, например...
            Той отчаяно искаше да я накара отново да го погледне, заговори. Затова откри и други начини, благодарение на които, може да го стори.

          Днес сама съм. Няма кой да ми покаже любовта си, а пък обичам човек, който не ми принадлежи. Осланям се на мечтите си, че може да се случи чудо...

        Знам, че този е денят, на който ще се случи чудо. Усещам го! Подготвил съм от игла до конец плана си перфектно. Тя ще стане моя! Давам ви дума!

        Когато Анджелика прекрачи вратите на гимназията, в която учеше, видя как почти всеки срещнат се разкарва под ръка с любимия си, целуват се страстно, натискайки се и как обясняват се в любов. Опита се да не ги забелезва, защото това само щеше да й напомни на Джунгкуук и фантазиите, които си е бленувала да има с него. Но, в момента, в който стигна шкафчето си, гледката я изненада. Видя много на куп, малки бележки, залепени на шкафчето й. А почеркът, с който бяха написани тези бележки й беше много познат. " Това да не е почеркът на Джей Кей?! Не, не може да е той, но ТОВА Е НЕГОВИЯТ ПОЧЕРК!" опитваше се да избяга от мислите си, докато се двоумеше в тях. "Ами, ако наистина той ги е писал?". Не можа да повярва още повече на видяното след като прочете бележките." Обичам те, любов моя! ", "Днес ти ще си само моя!", "Приготви се за бурна нощ..." или "Кой да повярва, че Анджелика Холивуд ще ми е гадже?!". "Това е лудост, аз само си внушавам!" отново се опитваше да се залъгва тя.
         Не мина много време, когато завари една красива черна роза на масата, където сядаха двамата с Куук. Отначало си каза, че това е дело на Тайлър, но като се убеди, че не е, реши, че е бившият й Марк. "Той и едно 'Обичам те!' не ми е казвал, пък камо ли сега да започне от нищото цветя да ми подарява. Абсурд!" и отново се отказа от тази версия в главата си.
          То не бяха бележки, то не беше роза, сега и писмо получи. В момичешката съблекалня, на една от пейките там я чакаше писмо с надпис "До момичето, впленило сърцето ми... Анджелика.". Отвори писмото и усети приказният аромат от парфюма на Джунгкуук, карайки я да лети от щастие на седмото небе. Вече знаеше, че всичко това беше негово дело и не се съмняваше.
         Преждевременно цареше хаос в къщата на Джунгкуук. Момчетата подготвяха вечерта за него. За радост бяха пристигнали тридесетте кашона с венчелистчета на черните рози, които Юнги беше поръчал. Започнаха да подреждат вещите му, и да слагат приборите на масата. Докато Юнги и Нам-Джун поръсваха целия под на етажа с венчелистчетата, Те-Хьонг и Хо-Сеок се погрижиха за украсата на обстановката. Бяха взели ароматни свещи, за да придадат малко повече романтика вечерта, когато той я покани у тях.
- Джин, поръча ли храната? - попита го по едно време Джимин.
- Да, поръчах. Ами, шампанското?
- В хладилника за вина е.
- Да се обадим ли на Куук, та да му кажем, че сме готови? - оферира им накрая Хо-Сеок.
- Мисля, че е добра идея. - и така му звъннаха.

- Кууки! Готови сме вече.
- Перфектно, след малко свършва часът ми.- излезе от стаята, за да говори с тях, защото беше спешно... - Чакайте ме.
- Добре, тук сме си.