Новият ученик

Eто го и самият Джунгкуук

          Настъпи денят на постъпването на новият ученик. Да видите как се беше облякъл класът ми само... Имахме даже дрескод. Той беше черно, чисто черно. Понеже черното е любимият цвят на Джунгкуук, ние също се облякохме в него. Както и да е. Виждаха се диамантени обеци, диамантени огърлици, злата, официални костюми, сякаш президента бяхме поканили.
-Анджи, чух, че Джунгкуук обича да гледа диамантени огърлици на врата на момичетата.
-Няма да задоволявам окото му, като нося тези огромни парчета камъни по тялото си. Харесва си ми малката черна рокля и без тези диамантени прищевки.
-Изобщо не си женствена.
-Ако това ти е представата за женственост, то на мен не ми трябва такава.
Известно време по-късно, разговорът ни бе прекъснат от госпожа Смит. :
-Ученици, Джунгкуук е тук, тоест е в сградата. Анджи, заемаш ли се?
-Да, госпожо.
        Мислех си "Защо по дяволите трябва аз да правя тези неща, щом се отнася до докарване на някакво впечатление...?". "Изглеждах ли добре, какво ли щеше да си помисли той?". Но мислите ми бяха прекъснати, в момента, в който чух срамежливия глас на Джунгкуук да ме поздравява.
-Здравей! - изрече той с такъв нежен и мил тон на гласа.
-Ти би трябвало да си Джунгкуук, нали? - от върнах му със същото спокойствие, въпреки еуфорията в главата ми и всичките емоции, които усещах.
"Леле, той наистина е много красив..." си казах.
-Да, а ти си...? - след тези негови думи осъзнах, че отново съм се задълбочила в погледа му.
-А, да. Името ми е Анджелика и аз ще съм ти нещо като екскурзовод днес.
Последва сладка усмивка, която му предаваше вид на зайче от негова страна.
-Екскурзовод?
-Не познаваш идиотите, с които ще си в един клас...
-Това място започна да ми харесва... - възкликна той. - Нека да започнем тази екскурзия.
         Бях забравила, че трябваше да го прегърна, когато не усетих приказният му аромат и топлината от прегръдката в мускулестите му ръце. "Боже, аз да не се влюбвам?!", обзе съзнанието ми този въпрос. Върнах се в реалността, когато той ме придърпа по-близо до себе си и ме прегърна по-силно. "Джеон Джунгкуук ме прегръща, пф, нищо особено...". Кого ли заблуждавах...
-Та, не се изненадвай, ако видиш напразно издокарани хора с прехвалени диаманти.
Моите думи предизвикаха смях.
-Моля?
-Нали ти казах, идиоти са. Вместо теб, все едно посрещаме кралското семейство.
-Господи, Анджелика. Имаш страхотно чувство за хумор.
-Можеш да ме наричаш Анджи...
-А ти мен, Кууки.
-Дадено, Кууки.
        И така, ние се отправихме на пътешествие в новото училище на Кууки. Първо, разбира се, трябваше да му представя всички безмозъчни създания в класа му.
-Значи посрещаме кралското семейство, а? - пошегува се той.
-Да, а дрескодът е чисто черно, може би подправен и с щипка диаманти.
-По случайност съм облечен съобразено с дрескода...
Усмихнах се.
-А задължителни ли са Christian Louboutin'ите, които носиш на глезените си? - продължи той с леко саркастична нотка.
-Вероятно, но не съвсем. Бях насилствено обута в токчета, не че съм им фен.
-Трябва да отбележа, обаче, че ти стоят доста добре.
-Изключителен джентълмен се оказа нещо...
-Такъв съм си по рождение...
-О, Джунгкуук, добре дошъл в нашето училище. - реши да го посрещне и госпожа Смит.
-Благодаря Ви, госпожо Смит. - отвърна Джунгкуук.
-Джунгкуук, ти си тук. - сега пък се включи класът ни.
-Започва се... - прошепнах му на ухото.
-Не е толкова зле, просто изглеждат много фалшиви.
-Всичко е оригинално, със сертификат.
-Анджи... - след което отново избухна в смях.
-Избери си място, на което ще седнеш. - каза госпожа Смит.
-Ето това. Кой сяда там? - и посочи мястото, на което сядах.
-Аз сядам там...
-Каква случайност. Май ще сме съседи по чин.
-Да... - промълвих в отговор под нос.
-Не се ли радваш?- запита ме той. - Аз пък си помислих, че може да сме добри приятели...
-Радвам се. Просто се бях замислила за нещо.
-Анджи, показа ли му вече училището?
-Не все още.
-Ще ми го покажеш ли?
-След мен, Кууки.
       След време се оказахме във физкултурния ни салон. После в закусвалнята, всички други кабинети и накрая - нашият мини парк за релаксиране.
-Красиво е! - откликна Кууки. - "... Красиво, също като теб..." - по погрешка изрече тихо мислите си на глас. Слава богу, че Анджелика не го чу.
-Какво каза? Не те чух добре.
-Нищо специално, възхищавах се на красотата на дърветата тук. - бързо коригира се той.
-Прав си, красиви са.
Последва кратко мълчание, което бе нарушено от момчето.
-Анджи, исках да те питам, дали искаш да дойдеш на концерта ни тази вечер...
-Вече имам билети.
-Сериозно ли?! - приятно изненадан остана той.
-Да, приятно ми е да те гледам на сцена.
Тръпки полазиха клетото, влюбено момче. Ако си мислите, че се беше влюбил сега, жестоко се лъжите. Анджелика също не беше по-малко известна от него.
         Както казах, ударна доза от серотонин и ендорфини обля съзнанието на Джунгкуук. Той наистина беше влюбен в това момиче.
-Ехо, Кууки?
-Извинявай... Мислех си за концерта довечера.
-Танца ли си забравил? - пошегува се тя.
-Не, всъщност, просто се притеснявам. Все още не съм се научил как да преодолея треската си.
-Няма от какво да се притесняваш. Справяш се блестящо.
-Благодаря...