Новият ученик

Първият учебен ден (част 1)

(Продължение)
- Между другото, името ми е Касандра, оппа!
- Не съм ти никакъв оппа! Не съм ти дал правото да ме наричай така! - ядоса се Джунгкуук.
- Анджелика, защо си го настроила толкова бързо срещу мен? Можеше да почакаш малко...
- Това е сериозно обвинение, Касандра. Не сме си казали и думичка за теб, пък ти даже я обвиняваш в такова нещо. А и, за протокола, аз сам се настроих срещу теб. Не си ми толкова симпатична...
       През това време Тайлър минаваше по коридора и какво да завари? Най-добрата му приятелка с човека, когото е залюбила лудо, да разговарят с кръвния й враг, докато тя здраво е стиснала юмрук зад гърба си, готова да й забие крушето в ченето. "Нека спрем този скандал, преди да се е разиграл." бяха последните му думи, въртящи се в ума му, преди да се приближи към тях. Застана зад тях, докато преждевременно се опита да отпусне захватката на Анджелика и да сложи край на разговора им.
- Милър, сбъркала си човека, с когото да се заяждаш. А сега, чупката!
- Вече и с новите ученици не можеш да се запознаеш значи...
- Нещо каза ли? - подразни я още повече Куук.
- Да влезем? - оферира им Анджелика.
- Добра идея. - потвърди Тайлър и така те си заеха местата в кабинета.
     

- Добро утро! Дано сте готови да поразмърдате мозъците си. - влезе и рече господинът, преподаващ математика. - Вчера разбрах, че при вас се е присъединил нов ученик. Това вероятно си ти? - и се обърна към Джей Кей.
- Джеон Джунгкуук, сър. Приятно ми е!
- Ти да не си китаец?
- Не сър, кореец.
- Вярно, от Корея беше. Ти и пееше в онази група, нали? Все й забравям името, с три букви беше... Офф, как се казваше... Б.. Б..
- BTS, сър. Главен вокалист съм.
- Ами какви са ти оценките по математика Джейкук?
- Джунгкуук, сър. Не са много за завиждане, но се старая, сър.
- Ще видим колко се стараеш... Без повече приказки! Да започваме!
- Какъв странен човек... - Джунгкуук седна на мястото си и прошепна на ухото на Анджелика.
- Свиквай, с него е така. Обаче е забавно в часовете му. - отвърна му с усмивка.
- Така, нека започнем с теб, Джеон. Сега ще ти дам една простичка за решаване задача. При думите му, двамата с Анджелика се спогледаха.
- Успех! - прошепна му.
- Ще ми трябва. - отвърна на пожеланията й той.
- Да видим коя да те питам... А, ето ти една интересна. "Три числа със сбор 30 са последователни членове на аритметична прогресия. Ако към
първото число прибавим 3, а към третото 2, трите числа ще бъдат последователни
членове на геометрична прогресия. Намерете началните числа.". Давам ти време да помислиш.
     Докато той четеше задачата му, Анджелика разлистваше тетрадката си за решението на задачата. И естествено, тя, водейки редовно записките си в нея, откри няколко решения на същият този въпрос.
- Повтаряй след мен и гледай в тетрадката ми. - даде му инструкциите си и набързо размени тетрадките им.
- "Нека да наречем всичките числа а и да имаме сборовете а+d и a+2d."
- Сигурна ли си? - недоверчиво я попита той.
- Просто го повтори на глас.
- Нека да наречем всичките числа а и да имаме сборовете а+d и a+2d.
- Логиката ти е по-бърза и от бръснач, момче. - направи му комплимент господин Грейъм.
- "А геометричната прогресия е a+3, a+d и a+2d+2."
- А геометричната прогресия е a+3, a+d и a+2d+2.- дословно повтаряше той.
- "И съставяме системите a+a+d+a+2d=30 и а+d, цялото на степен втора, равно на (a+3)(a+2d+2)."- докато го изричаше тя незабелязано придърпа ръката му към себе си, нави ръкава на якето му и написа набързо решението на задачата, защото знаеше, че ще го накара да я реши на дъската пред очите му.
- И съставяме системите a+a+d+a+2d=30 и а+d, цялото на степен втора, равно на (a+3)(a+2d+2).
- Излез и запиши решението и отговора. - казвайки му подаде маркер, за да го запише.
- Не се притеснявай, запази самообладание, решението е на ръката ти. Прави се, че се почесваш, но се опитай да не показваш решението. Запомни го идеално и го запиши. - успокояваше го.
- Спасяваш ми кожата!
- Излизай, иначе ще се осъмни и в двама ни. Стани бавно, за да дадеш усещането на забавен кадър.
       Речено-сторено. Беше перфектен в това да наизустява неща и да ги копира, направо като някакъв компютър. Copy-paste опция имаше си той.
- Началните числа са 2, 10, 18 или 17, 10, 3- даде отговор на въпроса му той.
- Само от чисто любопитство ще те питам пак, как изразяваха словом оценките ти по математика казваш?
- С добър, сър.
- Колко са те подценили само. Днес аз ще ги отбележа като отличен. Недей да ме разочароваш за по-нататък...
- Няма, сър.
- Сядай. Продължаваме!
- Гордея се с теб. - поздрави го.
- Без теб нямаше да се справя.
- Да не ти става навик. - последва смигване от нейна страна.

- Свободни сте ученици!
- Голям математик си бил нещо.
- Какво да ти кажа, Тай... Без Анджи, нямаше да мога да си изградя това впечатление.
- Както винаги, Анджелика има пръст в това.
- Нали знаете онази поговорка - "Приятели в нужда се познават."... - каза тя и продължи, като се обърна към Джунгкуук. - Отиди да се измиеш бързо, преди да са те видели.
- Отивам.
- Още ли си тук?

- Какво следва после? - нетърпението си личеше във всяка дума на Джунгкуук.
- Клас по танциии. - отговориха Анджелика и Тайлър.
       Скоро се оказаха в огромният им физкултурен салон, където се провеждаха едни от най-забавните часове. Понеже те имаха два различни часа по физкултура, бяха решили да ги редуват на седмица. Атлетика и танци. Тази седмица беше ред на танците.         
        Класовете по танци бяха любимите на Анджелика, че чак тя ги водеше. Имаше и клуб, където знаеха всеки един танц на BTS.
- Нека ти покажа къде са съблекалните, братле.
- Тук може да се изгуби човек, толкова е голямо. - оглеждаше всеки ъгъл от залата Джунгкуук. - Хей, Тили, така и така сме останали насаме, ще ми разкажеш ли за Анджелика.
Като чу това, той се засмя.
- Какво искаш да ти разкажа за нея?
- Ами, всичко накратко.
- Знам, че не е моя работа, но... Защо искаш да ти разказвам за нея? От любопитство питам.
- Как ли да ти го обясня.
- Карай направо.
- Влюбен съм в нея.
- Толкова бързо, за един ден?
- Не, не е за един ден. Откакто тя си направи канала в YouTube. Даже тя беше причината да науча английски перфектно.
- Леле... Добре, ще ти разкажа това-онова за нея. Откъде да започна...?
- Разкажи ми за отношенията й с Касандра.
- О, Касандра... Ами, те отначало бяха много близки приятелки. Нямаше следа от омразата им днес.
- Какво стана, че изведнъж се намразиха?
- Да речем, че след време, към първи клас, Касандра реши да упражнява психически тормоз върху нея. Завиждаше й. За всичко. И така, тя изпадна в дълбока депресия, нали знаеш... А депресията я промени коренно. - докато разказваше това, очите му се насълзиха леко.
- Каква беше тя преди?
- Тя ли? Беше фамозна, заради винаги усмихнатото си лице, веселят й характер... Кръгът й от приятели беше толкова обширен, че тя самата се губеше в него понякога. Казвам ти, обичаха я всички, не че още не го правят... Но, след депресията това се промени. От общителна, тя стана твърде мълчалива. От весела, се превърна в песимистичен, арогантен егоист. Кръгът й от приятели нямаля дотолкова, че останах само аз.
- Не си ли намери гадже?
- Чакай да стигна дотам. Та, гаджето й беше Марк О'Конър. Харесваше го, обаче той й изневери и познай с кого.
- Касандра?
- Досетлив си. А един от големите й страхове беше изневярата. Е, после се влюби отново и пак се върна към предишното си "аз".
- Ако не е тайна, в кого се влюби?
- Това вече сам ще го разбереш. Стига ти само да я опознаеш и отговорът ти ще е на лице.
      В този момент звънецът би и учителката влезе.
- Ти си Джунгкуук, нали?
- Да, госпожо.
- Боже, трябва да ти кажа, че си много талантлив.
- Благодаря Ви!
- Тайлър, защо стоите тук. Отивайте в съблекалнята. След малко започваме.
- Добре, госпожо. - казаха в синхрон те.