Новият ученик

Първият учебен ден (част 2)

- Танцьори мои, съберете се! Започвамее! -
Подкани ги госпожа Браун.
         След като всички вече бяха на лице, тя се обърна към ръководителя на класовете  по танци, която беше Анджелика. Тя преглътна шумно.
- Анджи, като ръководител на клуба и класовете по танци, давам честта на теб да приветстваш новият ученик и да го запознаеш с нашата дейност.
Отново преглътнах шумно. Но този път май беше твърде шумно. Не знаех как да го погледна от срам след сцената, която ми спретна. AngelKook?! Не мога да повярвам, че още от първия ден ми се подиграва по този начин. Няма да му позволя да продължава в същия дух, обаче не знам как...
          Тя не осъзнаваше истината. Беше твърде сляпа, за да я види. Не виждаше, че всъщност той й разкрива своите чувства чрез тези негови действия. Е, след кратко колебание дали да направи казаното или не, крайното решение бе да го стори.
- Добре дошъл в класовете ни по танци, Джунгкуук, които по принцип аз водя. Ти сам като танцьор знаеш какво представляват класовете по танци, затова няма да ти обяснявам подробности, защото протичат по същият начин, по който протичат вашите тренировки.
- Радвам се, че точно ти си ми ръководител, скъпа...
- Анджи, какво ще танцуваме днес? - обадиха се всички.
- Аз предлагам да танцуваме това, което Джунгкуук каже, като за начало. - намеси се Браун.
- Честно казано, много искам да пресъздам дуо танц на песента ми "Euphoria". - каза Джунгкуук.
- А с кого искаш да танцуваш?
- Искам... - огледа всички момичета в залата, но погледа му се застоя на едно конкретно момиче. - Искам да танцувам с моето гадже, ако тя е съгласна.
- AngelKook! AngelKook! AngelKook! - скандираха съучениците им в залата.
- Анджелика, ще го направиш ли? - попита я той, гледайки я право в очите.
- Да, Джунгкуук, ще го направя.
- Но ще пееш ли заедно с мен? - помоли я.
- Добре... - въздъхна, отвръщайки на молбата му.

(Гледайте го до 01:00, след това е трио... И нека си представим, че това е Джунгкуук 😂)
       - Много красиво беше!!! - възхищаваше се госпожа Браун.
- Аз се забавлявах, не знам за теб, скъпа. - каза Джунгкуук след като го изтанцуваха.
- Няма да го крия, и на мен ми беше доста приятно. - призна си Анджелика, отново зачервена.
- AngelKook! AngelKook! AngelKook!
         Беше й приятно да го чува, на него също. Но им се искаше това да е реално, а не само някакъв сценарий, току-що създаден от Джунгкуук.
       Той малко съжаляваше за това, което стори, но не можеше да върне времето назад. Осъзнаваше, че я е накарал да се почувства някак неудобно като й го сервира така. Импулсивността му го изкарваше извън кожата му понякога, но нищо не бе могъл да промени.
       Звънецът би, а краят на деня наближаваше. Последва час по музика, в който двамата направиха cover версия на "Interlude: Shadow" .
На излизане от училище той я спря.
- Извинявай!
- За какво ми се извиняваш? - не можеше да скрие невинността си Анджи.
- За... Знаеш... - заекваше Джей Кей.
- AngelKook ли имаш предвид?
- Да... Ядосана си ми, знам.
- Не го мисли, забавно беше да играя ролята на твоето гадже днес.
Не можеше да повярва на ушите си. Нима тя го беше казала или той отново витаеше в измисления си свят?
- Наистина ли?
- Да, наистина. - след което се усмихна. -  Сега трябва да тръгвам, защото имам да върша куп неща, а графикът ми е натоварен до петък така.
- Няма да можеш да излизаш, така ли?
- Не, обратното на това. Няма да мога да се прибирам у дома. - и се изсмя лекичко.
- Жалко...
- Чао! До утре!
- До утре!
И така той се за пъти към студиото, където го чакаха момчетата, а Анджелика щеше да го изненада там, но предпочете да не му го казва.