Новият ученик

Панорамата "Hollywood"

               Тъмно и мрачно е. Спусналата се мъгла превръща обстановката в зловеща. От друга страна вятър вее. Повървиш ли по-напред, улиците придобиват по-гостоприемен вид. Лампите осветяват асфалта, а неоновите светлини от нощните заведения, приканващи те, разкриват лица и множество преплетени сенки. Различни сцени се разиграват - като подхванеш от любов и раздяла, насилие и кавги, и стигнеш ли до драми, то значи нощта тепърва е започнала. Оттам идва и чарът на прословутия Лос Анджелис.
             Продължиш ли пътя си, срещаш другото лице на този град. Под маската на славата и блясъка на "Холивуд", така възхваляван на пиедестал толкова десетилетия наред, виждаш всички тези безизходни улици, съчетани с мизерията и убийствата, за които всеки си мълчи. Ставаш свидетел на смразяващи кръвта гледки, единствено на които Луната е ставал.
             А Анджелика сама се разкарва през нощта. "След всяко убийство, проблясва една звезда." казва тя в репликите на един от героите си в книгата, която последна завърши. Тя вероятно е виждала тези убийства, знае ги, но не знае, че след поредната крачка, може да бъде жертва на такова.
              Озовава се в тясна уличка. Ни жива душа няма, сама е. Обстановката, същата като в началото, но вменява у човека по-силен страх. Две преки по-долу чуват се два изстрела от куршум, а от три по-горе, писъци и плач. Откъм началото на улицата идат мъже, сливащи се идеално с тъмнината. Тя ги усеща и забързва крачката. Заедно с нея, забързват и те. Сърцето на Анджелика още малко и ще се пръсне.
            Стигна до двупосочен път. Пое десния завой. Бягаше, колкото крака й държат, но не след дълго тя се измори и реши да отдъхне за момент. Тръгна отново, обаче бе застигната.
            Неясен образ я затисна в едно ъгълче, покривайки устата й с длан. Дрезгав глас й прошепва "Мълчи!" в ухото. Оглежда се. Забелязва онези мъже да приближават и започва в лицето й да крещи:
- Не се съпротивлявай, малката! Хвана се в капана.
            Обръща се и вижда, че те се насочват към тях. Тогава директно им казва:
- Холивуд избяга, зави наляво.
           Опитват се да я доближат, но той не им позволява.
- Тя ли? Една от курвите тук. Няма да ви отива да се занимавате с малки плячки като нея.
          След което те кимват и се отдалечават. В този миг момчето сваля маската си, а Анджелика не вярва на очите си.
- Джунгкуук?!- едва поемайки въздух от адреналина, предизвикан от уплахата, казва му тя.
- Добре ли си?- започва да я оглежда за рани.
- Да, аз съм добре, а ти?- все още дишаше учестено.
- Здрав съм като камък!- заешката му усмивка отново се показа на бял свят.
- Какво правиш толкова късно през нощта навън?!
- Трябва същото да те попитам.- отвърна й.
- Барбара ми каза да напиша нова книга относно криминалистиката.- започна да му разказва тя.- Беше ми скучно, нямах идеи...
-... И реши, че музата ти се крие в тези улици?- иронично допълни изречението й.
- Как можеш да пишеш за убийства, след като не си виждал такова?
- Чела ли си Агата Кристи?
- Що за въпрос. Разбира се, че съм.
- Ами гледала ли си филми, свързани с убийства?
- Много пъти.
- Значи все пак си виждала такива. От филмите можеш да опишеш как изглежда едно убийство, а от Кристи да заплануваш подобно.
- Филмите са клише, пък книгите й са твърде познати. Искам да сътворя нещо, което не е срещано досега.
- Нещо, несрещано досега...- замисли се той.- Сериен убиец, фамозен в града си, заради редицата кръвожадни убийства, които е извършил. Всеки знае за тях, но никой не го съди или арестува, хората мълчат. Жертвите му се увеличават след всеки изминал ден. Защо?
- Защото той е...- помисли малко преди да отговори.- ...писател?
- Правилно.- отгатна гатанката му.- Това например не е клише. Не е срещано в скоро време, а и можеш да го превърнеш в сценарий.
- Любов, ти си гений!- проблясък в съзнанието на Анджелика се появи.
- Твоето гадже съм, не забравяй...
           Изневиделица заехтя лаят на няколко кучета.
- Май е добре да се махнем от това място.- предложи му Анджи.
- На същото мнение съм.- хвана й ръката и започнаха да бягат, в която посока намерят.
- Знаеш ли къде сме?- попита го.
- Не, обаче знам как да се оттървем от този, очевидно, квартал.
           След цял маратон и половина, се озоваха в центъра на града.
- Имаш ли време?- погледна гаджето си обнадеждена, че отговорът му ще бъде задоволителен.
- За теб, винаги!- както се и очакваше.
- Тогава ще ти покажа едно място.
- Кое е то?- полюбопитства Джунгкуук.
- Ще видиш!- развълнува се тя още повече.

           Времето се проточи, пътят започна да намалява. Най-накрая градския шум заглуша.                    Изкачвайки се все по-високо удивителен пейзаж, девствен за очите на Джунгкуук, се разкриваше пред зоркия им поглед. Лос Анджелис беше вече под краката им, а те, зад буквите, образуващи надписа "Hollywood".

            Панорамата галеше нежно очите, както и егото. Даваше усещането, че владееш този град. Всичко и всички ти принадлежат, че са твои. Зареждаше ги с непокорима сила и неограничена власт, която пресъздаваше нереална картина в съзнанията им.
- Това е мястото, на което ме водеше татко като дете. Години след това отново съм тук, по същото време, но с теб.- тихо, почти шепнейки, му каза тя, като едва сдържаше сълзите си.
- Каква беше причината да спрете да идвате тук?- попита я той внимателно.