Новият ученик

Панорамата "Hollywood" (част 2)

          Отначало от Анджелика не последва отговор, но по едно време промълви. :
- Смъртта му бе причината да спра да идвам.- не успя да сдържи сълзите си този път.
- Ела тук.- пое я в прегръдките си.- Искаш ли да ми разкажеш?
- За първи път посетих това място когато бях на четири. Татко цял ден тогава ми беше говорил, че има изненада за мен. Попитах го защо не ми поднесе изненадата си по пладне, а той ми каза, че по-красиво ще е след залез-слънце.
- Прав е бил.
- Стана време, малко преди залезът да изпъстри небето, и татко ми каза, че ще отидем на едно място, където се криела изненадата ми. Стигнали бяхме почти хълма, когато той ме спря и завърза една лента на очите ми, за да ги покрие. Колчем ми махна лентата, видях залеза, а след това и града. Толкова омайващо беше... Бяхме седнали ей там, на онзи камък.- посочи мястото.- Бях в прегръдките му, докато той ми говореше. Разказваше ми, че това е било мястото, на което идвал, за да си почине от ежедневието, живота. След това, то се превърна в "нашето тайно местенце", където бягахме от цивилизация. - усмихна се при тези думи.
- Какво стана после?- прокара нежно пръстите си през косата й.
- Десет години след това дойдохме тук за последен път.- пое дълбоко въздух и продължи.- Татко трябваше да отиде в Ню Йорк, поради работа, и ден преди това беше настоял да посетим тайното ни място. Прекарахме си чудесно. Говорихме си, веселихме се. Този ден се запечата в спомените ми като един от най-хубавите, които съм имала с него, защото беше прощален. На другия ден, рано сутрин, беше моментът да го изпратим на път. Неподозирайки нищо аз му казах, че ще го чакам с нетърпение да се върне, а той ми отвърна със сърцераздирателно "Обичам те!", като ме прегърна силно. Ето тогава ние си казахме сбогом...- разплака се отново, но сега сълзите й бяха по-горчиви.- Разбрахме след седмица, че са го убили.
- Аз... аз много съжалявам...- каза той, прегръщайки я по-силно и целуна я по челото.
- Няма нужда, Кууки. Няма нужда.- лееше сълзите си на рамото му.

          Той повдигна леко брадичката й, при което погледите им се срещнаха. Джунгкуук се беше изгубил в очите й, които приличаха на необятен океан. Невъзможно беше да не се гмурнеш, за да го опознаеш по-отблизо. Океанът, който той виждаше във взора й, му напомняше на Пусан. Напомняше му на детството. Вникнал по-надълбоко, той съзря вълни, плискащи се на брега, както и момче, което премерваше силите си с тях. Това момче, на около седем годинки, беше той самият. Виждаше себе си в нея. Виждаше и още. Бъдещето, което си е представял да има с момичето, впленило го. Сцени фантастични, се меняха като в филмова лента.
          Отвъд романтизма, той забеляза и тъга. И скръб, гарнирана с болка. Повлиян от видяното, усети как състояние на депресия го наляга. Изправи се лице в лице със спомените й. Духом превързваше кървящите й рани, а тялом сля устните на двама  им в целувка. Целувка, изпълнена с любов. Не бяха осъзнавали, че времето за тях беше спряло. Щеше им се този момент да не отминава, да трае вечно.

- Какво са ти сторили, момиче?
- Слуша ли ти се?
- Разбира се.- отвърна той и ги намести удобно на земята.
- След смъртта на баща ми започнаха и проблемите. Отслабнах психически. Майка ми не спираше да ме унижава. В допълнение имах и проблеми в училище. Касандра им беше похлупак. Обстановката вкъщи не се понасяше. Тя не се прибираше с дни, дори да го правеше, беше само, за да си остави новите придобивки. Любовта започна да я замества с любовници. Винаги стари, богати чичковци. На млади години намразих и секса. Не малко съм я виждала на кухненския плот да го прави с тях. Единственият човек, когото виждах като бащина фигура, беше Тайлър.
- Сега разбирам защо сте неразделни...
- Да.- усмихна се.- Той ми даваше любовта и подкрепата, от която имах нужда.
- Продължи ли да живееш с майка си?
- Не. Леля ми ме осинови, когато тя замина за Европа с поредния си любовник. Приместихме се в другия край на Ел-Ей, защото продадохме къщата на нашите. Напомняше ми на всичко зло, случило се там. Впрочем кварталът, който посетихме преди малко, беше тогавашния "Hollywood Hills", където живееха само най-богатите. Сега са го превърнали в гето, след като го обявиха за изоставен.
- Каква промяна само...- възкликна Куук, като чу това.
- Нали?
- От бляскав квартал в рушащи се сгради...
- Представи си.
- Ами, Анджи, леля ти още тук ли е?
- Да. Все още живее в града.
- Искам да се запозная с нея.
- Защо?
- Интересно ми е какъв човек е.
- Тя...? Тя е такъв непукист. Земен, реалист... Отначало изглежда хладнокръвна и студена, но опознаеш ли я, виждаш, че притежава най-топлото сърце и купища плюшени играчки около себе си. Детенце на три годинки.- засмя се пак.
- Имам чувството, че описваш себе си.- той също се включи в смеха й.
- Да се прибираме ли?
- С такси?
- Имаш ли пари?
- Имам дебитна карта. Такситата работят ли с карти?
- Вече да.
- Нека тогава да се прибираме!- и се запътиха да хванат такси из претъпканият, дори през нощта, Лос Анджелис.

_______________________________________
      Надявам се да се наслъждавате на книгата ми. Ако Ви е харесала историята и искате да има next,  просто ме последвайте. Така ще разбера дали има смисъл да продължавам тази боза... 😂❤️😘 (това нямаше смисъл, lol 😂😂😂)
_______________________________________