Новият ученик

Дай ми съвет!

- Не мога да повярвам, че го сторих... Понякога наистина излизам от контрол с тази моя ревност. - думаше му на Тайлър.
- Постъпката ти е глуповата.
- Знам... Имам проблем.
- Виждам, че имаш.
- Тайлър, не ми помагаш.
- Точно пък затова аз знам как да ти помогна. - усмихна се на Джунгкуук, като му вдъхна надежда.
- Как?! Та тя не ми говори вече от три месеца, нито ме поглежда.
- Познавам я по-добре дори от самата нея. А сега ме слушай, ако искаш да я спечелиш даже по-близо до себе си.
- Какво предлагаш? - отново се обнадежди клетия Кууки.
- Не знам дали си забелязал, но след около седмица е денят на влюбените...
- Накъде биеш? - любопитство обхвана момчето.
- Готов ли си да похарчиш голяма сума пари?
- Ако това ще ми я спечели... Казвай плана си Тайлър Смит!
- Една от мечтите й е някой да направи нещо хем романтично, хем скандално и запомнящо се. Спомням си един от разговорите ни, когато тя ми сподели, че иска на един специален ден, да завари улицата обсипана с венчелистчета от рози, а на верандата й да я чакат група музиканти, красива обстановка, алкохол и... Момчето на мечтите й.
- Но, аз не знам кой е.
- Не се прави на глупав! Това момче си точно ти!
- Това е лудост!
- Май беше готов на всичко...?
- Добре, ще видя какво мога да направя...

         Минаха се месеци от кавгата помежду им. Тя отказваше да му говори, да го поглежда. Не го отразяваше. Все едно той не съществуваше за нея, въпреки факта, че той сядаше до нея всеки ден и се опитваше с всички сили да я заговори - но винаги без успех. Беше му омръзнало, а нейната рана не зарастваше.

- Джуун, братле, не трябваше да се държа така с теб.
- Забравено е вече! Но не мисля, че Анджелика го е забравила...
- Да, говорих и с Тайлър. Не го е понесла добре.
- Измислихте ли как да я накараш да ти прости?
- Ами, нека речем, че сме... Ще ми трябва вашата помощ за това.
- Слушаме Джунгкуук! - с интерес чакаха той да довърши изречението си.
- Съгласни ли сте, да... Да дойдете у нас и докато я няма да украсите верандите ни, които почти са една обща, и да ни свирите джаз музика на живо.
- Къде останаха букетите с цветя и едно сърцераздирателно извинявай? - запита го Те-Хьонг като чу идеята му.
- Такова си клише... - възкликна Джунгкуук.
- Какво ти каза Тайлър?
- Джимин... Можеш ли да намериш цветарски магазин, който да е готов да пожертва розите си за уличния асфалт?
- Това е абсурдно!
- Ами, какво очакваш да направя на 14-ти февруари?!
- Мисля, че е романтично... Куук е прав. - одобри идеята му Джин.
- Ох, кой се обади... "Големият романтик"! - сарказъм от устата на Нам-Джун се чу.
- Нам-Джуне! Какво знаеш точно ти за любовта?! - раздразни го той в отговор.
- Стига сте се карали бе! - спря бъдещите излагащи действия на двамата Хо-Сеок.
- Значи, аз знам един такъв магазин. - вметна Юнги.
- С черни рози? - попита Джунгкуук.
- И черни им се намират. Ще ти уредя розите.
- Така, розите-уредени, остават джаз музиката и скъп алкохол. - разсъждаваше на глас Кууки.
- Аз съм по алкохола! Заемам се! - съгласи се и Джимин.
- Идеално!
- Джазът е от нас! - обадиха се останалите.
- Страхотни сте, момчета! - зарадван каза той в знак на благодарност.