Новият ученик

Нека ти разкажа!

02:27 часа сутринта е. А двете ни влюбени гълъбчета все още не спят.

-Тайлър! Тай! Тили! Събуди се! - реши, че е добра идея да звънне на най-добрия си приятел тя.
- Какво по дяволите искаш от мен в 02:27 часа бе! - сопна й се Тайлър.
- Не знаеш какво се случии! - много развълнувано започна Анджи.
- Отиде на концерт? - полузаспал се опита да каже нещо.
- Иии, на сцената, той ми благодари и ме покани зад кулиситее! - едва не се разписка, както правят феновете на концертите по принцип.
- После?
- После, мениджърът му ни закара по домовете ни.
- Анджелика, за Бога, толкова си лекомислена! Можеше да те отвлекат, та това е Лос Анджелис! - раздразни се той.
- Абе, моля ти се, те ходят с охрана пък камо ли... Остави това сега! Помниш ли когато се чудехме чия е къщата, която е точно зад моята?
- Само не ми казвай, че е...
- Даааа! Джеон Джунгкуук ми е съсееед!!!
- Само това ми липсваше. - четеше й конско Тайлър.
- Толкова си песимистичен!
- Защо въобще ти показах BTS?!
- Дори и да не го беше направил, аз щях да разбера за тях и без теб.
- И ме събуди посред нощ само заради това ли?!
- Очевидно, трябваше да споделя тази тръпка с някого.
- Ти нямаш ли си друга работа?!
- Не.
- Лека вечер! И само посмей да ме заговориш утре!
- Защо, иначе какво ще направиш. - заяде се с него Анджи.
- Лягай си, недей да ми философстваш.
- Хубаво! Лека нощ!
- Няма да ти отвърна със същото, защото сега заради тебе няма да е лека.
- Дрън, дрън! Ще се видим утре! - така Анджелика затвори телефона.

- Юнги хюнг! Юнги хюнг! - явно не само Тайлър беше събуден тази нощ.
- Джунгкуук, осъзнаваш ли колко е часът?!
- Да, 03:15 е.
- Не можа ли да намериш на кой друг да се обадиш?!
- Не се оплаквай, казахте да ви кажа когато се прибера.
- Първо, казахме ти да ни ПИШЕШ КОГАТО СЕ ПРИБЕРЕШ, а не да ни ЗВЪНИШ ПОСРЕД НОЩ. И то точно мен реши да събудиш!
- Ами, къде изчезна второто?
- Второ, какво ПО ДЯВОЛИТЕ ИСКАШ ДА МИ КАЖЕШ КАТО МЕ БУДИШ В 03:15 СУТРИНТА бе човеко?!
- Значи, слушаш ли?
- Друг избор имам ли?
- Не. Дори да имаше, пак щях да те накарам да ме слушаш.
- Дявол да те вземе изчадие такова.
- Стига си викал тези дяволи, а сега, нека го караме по-съществено.
- Казвай, че да се свършва вече.
- Така, значи аз и Анджелика се качихме в колата...
- По-бавно не можеш ли да говориш?!
- Щом желаеш.
- Ти въобще чувал ли си за сарказъм?!
- Да, и спри да ме прекъсваш. Та, докъде бях стигнал...
- Офф, защо ти вдигнах?!
- Казах ти да не ме прекъсваш! Забравям си думата. Ааа, сетих се. И там, в колата се разигра едно караокее. Боже, човек, казвам ти, това момиче има ангелски глас.
- И за теб казваха така, ама...
- Какво каза преди малко?...
- Нищо, нищо. Продължавай да разтягаш локума си.
- Иии, докато тя си пееше, реших тайничко да взема телефона й и да си направя селфии.
- Сигурно е изтрила снимката.
- Не можеш ли да ме развеселиш поне за малко?
- Как още да те развеселя? Ти си на седмото небе.
- Да, прав си... Така е.
- Това ли беше?
- Май, да, това беше.
- Лека нощ!
- Лекааа!

Ровичкайки в телефона си за последен път, Анджелика забеляза снимката, която Джунгкуук си направи, докато тя пееше. "Глупчоо..." помисли си тя и много се зарадва при вида й. "Сдобих се с нов тапет!!!". След което остави телефона на нощното си шкафче и се опита да заспи.