Together Forever

Глава 39

Няколко часа по-късно 

Долу отново се чу, че се отваря и затваря вратата. Сега вече нямаше как да е Травис. 

-Сигурно е Мира..-казах 

-Не ми казвай, че отново трябва да се крия.-каза Алекс

-О, ще се криеш. И още как.-отвърнах уверено 

Минута по-късно на вратата се почука. 

-Мади, аз съм. Спиш ли?-чу се гласа на Мира

Погледнах Алекс и той се скри под завивките.

-Не. Влизай.-отговорих 

Мира влезе и ми се усмихна. Радвах се, че тази жена уважава личното пространство и преди да влезе в стаята ми чука и пита дали е удобно. 

-Как си? По-добре ли се чувстваш?-попита 

-Ами да. Само малко започна да ме боли гърлото..-отговорих

-А кашлицата?-попита Мира -Снощи кашляше доста силно. 

-Ами днес много малко кашлях.-казах

-И температура си нямала, нали?-продължи с въпросите жената срещу мен 

-Нямах. Сигурна съм, че до два три дни ще се оправя.-казах с лека усмивка 

-Добре..-каза Мира -Ще отида да видя и Алекс как е, и после ще приготвя вечерята.

-Не. Няма нужда. И той е добре.-казах 

-От къде знаеш?-повдигна вежди 

-Ами, писахме си до сега. Но той каза, че ще поспи. За това по-добре не отивай. Може да го събудиш...-ръката на Алекс мина по крака ми 

-Добре..-кимна Мира -Ако има нещо ще съм долу.

Кимнах и тя излезе от стаята. Дръпнах завивката и видях, че Алекс ме гледа. 

-Значи спя..-започна той 

-Да. А сега ставай и си отивай в стаята.-казах 

-Стига си ме гонила, розичке. И двамата знаем, че искаме да сме един до друг в момента.-Алекс се изправи

-Да, но сега сме болни. Хайде отивай в стаята и по-късно ще се видим.-казах 

-Няма.-отвърна той и се сгуши в мен 

Въздъхнах и го гушнах. 

-Розичке..-погледнах го на момчето което лежеше на гърдите ми 

-Какво?-попитах 

-Искаш ли след като завършим да отидем на Малдивите?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Боже..-засмях се леко -До тогава не се знае какво може да се случи. 

-И все пак.. Искаш ли?-погледна ме в очите

-Добре.-отговорих и Алекс се усмихна 

---

-Мадииии..-чу се почукване на вратата на стаята ми придружено с гласа на Мира

Погледнах Алекс и той се скри под завивката. 

-Влез.-казах 

Мира влезе и ми се усмихна.

-Какво гледаш?-попита 

-Филма 50 първи срещи. Нещо станало ли е?-попитах 

-Не. Само дойдох да те попитам как си.-отговори 

-Благодаря, че попита. Малко кихам, но съм добре.-усмихнах се леко 

-А кашляш ли още?-зададе следващия си въпрос

-Не.-отговорих

-Добре.-Мира тръгна да излиза -И Мади..

-М?-погледнах я

-Няма нужда да го криеш на Алекс под завивката. Не съм вчерашна.-намигна ми, а после излезе

Алекс се изправи и го погледнах.

-Сладка си, когато се срамуваш.-каза и извъртях очи

-Не се срамувам.-отвърнах 

-А това на бузите ти какво е?-попита със закачлив тон 

-Кое?-бях леко объркана 

-Това.. червенината?-погледнах на другата страна

-Добре, спри да ме гледаш.-казах

-Ако можех щях..-каза Алекс 

---

-Ставайте влюбени гълъбчета!-в стаята влезе Травис 

-Защо?-попитах 

-За да вечеряме.-отговори 

-Не съм гладна.-казах намръщено 

-Нищо. Пак ще ядеш.-отвърна Травис 

-Няма да ям насила.-казах 

-Мади.. ако ти не ядеш и аз няма да ям.-погледнах го на Алекс 

-Не, ти ще слезеш и ще ядеш. А аз ще си седя тук.-отвърнах 

-Или слизаме и двамата или никой.-момчето до мен ме гледаше сериозно 

-Хубаво.-казах и станах 

Слезнахме надолу и отидохме в кухнята. 

-Как сте младежи?-попита татко 

-По-добре. Ти как си татко?-седнах на стола си 

-Добре съм.-отговори 

-Какво има за вечеря?-попитах 

-Пиле с ориз.-отговори Мира и сложи голямата тава с пилето и ориза

Боже миришеше уникално!

---

-Лека нощ, розичке!-Алекс ме целуна по челото 

-Лека нощ, мечо.-усмихнах се и затворих очи 

А след това се унесох в страната на сънищата