Together Forever

Глава 42

И както удари така и пропусна. Гризнах си езика, за да не се засмея. 

-Как беше?-попита Алекс

-Страхотно.-отговорих 

След което взех бялата топка и я оставих на избраното от мен място. Прицелих се и ударих. Бялата топка се удари в една от другите малки топки и тя влезе в джоба. Ами.. оставаха ни още четири. Застанах от другата страна на масата и Алекс мина зад мен.

Прицелих се и ударих бялата топка, а тя се удари в друга малка топка. Секунди по-късно топката беше в джоба.

---

-И така момичета. Остана осмицата. А това е третаа игра. Ако я вкарам, знаете..-заговори Травис

-Хайде давай.-засмях се 

Травис удари бялата топка която удари черната. Черната влезе и момчетата започнаха да с радват.

-Не се радвайте толкоа бързо.-казах и посочих бялата топка която влезе в другия джоб

-Мисля, че знаем кой спечели баса.-каза Лиса

-Мхм.. Сега до новата година ще правим каквото поискате.-каза Алекс и дойде до мен

-Аз съм пас.-каза Зак

-Няма начин, скъпи. Тези двамата са за приятелките ми, следователно ти ше трябва да правиш това което аз ти казвам.-каза Лиса

-Искаш ли да тръгваме?-попита Алекс и уви ръцете си около талията ми

-М? Не.-отговори и седнахме с момичетата на сепарето, докато момчетата платят билярда

-Боже това е близо месец.-каза Моника с усмивка

-Хей..-погледна ме -Подлуди го!

-О, скъпа, няма проблем.-дадохме си пет

-А ти гледай да задвижеш нещата със Зак.-обърнах се към Лиса

---

3 часа по-късно

Ааа полудявах! Трябваше да измисля нещо! Онази Джена и нените прятелки така ме дразнят.. Ще им оскубя екстейншъните. 

-Хей, момичета, дали някой от техния етаж ще се съгласи да се смени с нас?-попитах

-Защо да се сменяме?-попита Моника 

-Нямам доверие на Джена и марионетките й. От тая.... всичко очаквам.-казах 

След което скочих от леглото.

-И аз идвам.-каза Моника и излезнахме от стаята

-Нееее! Стойте.-чух гласа на Лиса

В следващия момент усетих ръка да се увива около глезана ми. Паднах на земята и видях, че Лиса е хванала глезена и на Моника. И трите бяхме на земята. Боже помогни ми! Свих се по някакъв начин и гризнах ръката на приятелката ми. 

-Аууу!-извика леко

-Нищо ти няма.-казах и скочих на краката 

Слезнах на долния етаж, отворих вратата на стаята на момчетата и влезнах вътре.

-Какво има?-попита Травис

-Ще полудея. Джена идвала ли е? А Алекс къде е? Да не са двамата? А? Казвайте или..-гледах ги злобно

-Мади?-чух гласа на Алекс зад мен 

Обърнах се и го видях с хавлия увита около кръста му.

-Аз.. такова..-погледнах момичетата зад него -Дойдох да те попитам нещо..

-Ела..-подаде ми ръката му

Хванах я и тръгнахме по някакви стълби да се изкачвахме. Те бяха в малък мезонет. Не просто стая.. И аз искам.

-Какво има?-попита

-Нищо.. просто дойдох да те попитам.. Но както и да е..-само да не попита какво съм щяла да го попитам

-Мади познавам те добре. В момента в който не ме гледаш в очите, веднага разбирам, че не е това което мислиш. Хайде, погледни ме.-вдигнах погледа си към него

-Просто ми липсваш..-прегърнах го

-Не е това..-все пак уви ръцете си около мен

-Не е...-въздъхнах -Просто се изнервям като се сетя, че Джена и марионетките й са в съседната стая.. Искаше ми се да бяхме поне на един етаж.

-Някой май ревнува.-засмя се момчето срещу мен

-От нищо не ревнувам. Просто се дразня малко..-казах