Together Forever

Глава 14

-Къде беше?-попита ме Травис

-Да говоря с Алекс. Мисля, че го нараних..-прехапах устни 

-Хей какво става?-Лиса излезе от водата

-Нищо.. аз ще тръгвам.-казах 

-Защо? Добре ли си? Дерек ли е направил нещо?-попита момичето до мен

-Не. Просто съм изморена. Искам да си почина.-отговорих 

-Добре.-каза приятелката ми 

Облякох си тениската и взех чантата. 

-Ще се видим утре.-каза Лиса

Кимнах и тръгнах. 

-Мадс! Мади!-чух гласа на Травис зад мен

Обърнах се и го видях да идва. 

-Какво?-попитах го 

-Хайде. Ще се приберем заедно. Ще си направим нещо за ядене и ще си пуснем Peaky Blinders.-отговори

-Добре.-кимнах и тръгнахме към вкъщи 

-Какво стана с Алекс?-попита момчето до мен

-Нищо особено. Казах му, че всичко е било грешка. И не мога да нараня Лиса. Осоебно с това, че се целувахме с гаджето й още в началото на връзката им. Аз съм ужасна приятелка. Не заслужавам нищо.-очите ми се насълзиха 

-Мадс не е така. Да ти също с виновна, но и Алекс е виновен за цялата ситуация. Можеше и да не тръгва с Лиса. Но той го направи. Пък и той пръв беше започнал с това.-Травис ме прегърна през рамо 

-Да, но аз продължих.-една сълза се стече от окото ми 

-Не плачи. Всичко ще се нареди накрая. Ще видиш.-каза Травис 

-Да..-въздъхнах 

Няколко минути по-късно бяхме у нас. Оправихме се набързо, направихме си пица и седнахме в хола на дивана. 

---

На другия ден 

Събудих се от алармата ми и побързах да я спра. Въздъхнах и стана от леглото. Отидох в банята и извърших сутрешните си процедури. Излезнах и влезнах в дрешника. Огледах си дрехите и след 10 минути бях облечена така:

Седнах пред тоалетката и се гримирах. Вързах си косата и си пръснах от парфюма. Вратата се отвори и от там се показа Травис. 

-Добро утро.-поздрави

-Добро утро.-казах

-Готова ли си?-попита

-Да.-отговорих

Взех си чантата, телефона и слезнахме надолу. Взех си ключовете за колата и излезнахме.

-Няма ли да сме с моята кола?-попита Травис

-Не. След училище имам малко работа навън.-отговорих

-Добре.-кимна

Качихме се по колите и потеглихме.

---

Излезнах от стаята и видях в коридора на шкафчетата да са Алекс и Лиса. И се натискаха. Въздъхнах и в този момент някой преметна ръката си на раменете ми.  

-Хей дребен.-каза Дилън с усмивка

-Не съм дребен. Колкото теб съм.-казах

-И все пак си нисичка.-каза -Какво ти стана вчера на плажа?

-Нищо..-въздъхнах 

След което тръгнахме напред. Като подминахме Алекс и Лиса. 

-Няма как да е нищо. Ти буквално изглеждаше така все едно си казала нещо лошо на някой и си се почувствала зле от това.-каза

-Нещо такова..-въздъхнах 

-Искаш ли да споделиш?-погледнах го

-Не.-казах

-Хей, може ли да поговорим?-Лиса дойде до нас

-Да..-отговорих 

Двете отидохме настрани. 

-Дилън ли е момчето което харесваш?-попита 

-Ами.. да.-поредната лъжа

Дори не знам, защо казах да. 

-Защо не ми каза, че е той? Той знае ли, че го харесваш?-зададе още въпроси 

-Не.-отговорих

-Виж, той те харесва. Дори не знам, защо си мислиш, че той харесва друга.-каза Лиса

-Моля те, нека говорим по-късно. Не ми се говори за това точно сега.-казах

Лиса кимна и отидохме при момчетата. Седнах до Дилън на пейката, а Лиса отиде и гушна Алекс.

-Май ще ти разкажа..-казах на Дилън 

-За кое?-попита

-За кашата в която те забърках.-повдигнах рамене 

Дилън ме погледна объркано. 

-Нека да говорим после. А сега ме гушни.-казах

Момчето до мен не попита нищо, а само кимна.

---

-Е, в каква каша ме забърка?-попита Дилън докато седяхме в едно кафене

-Ами... казах на Лиса, че те харесвам.-отговорих

-Моля? Защо?-беше изненадан 

-Защото трябваше да се измъкна от ситуацията.-казах

-Каква ситуация? Маделин Родригес обясни ми всичко от начало.-Дилън използва цялото ми име..

Нещо което не очаквах..