Together Forever

Глава 40

Няколко дни по-късно

Събудих се от алармата която не спираше да звъни и побързах да я изключа. Днес щяхме да ходим на екскурзия с нашия клас и другия. Преди четири дни с Алекс се бяхме оправили. И после той остана за още ден два у нас. След което си отиде у тях. Моника и Травис са вече официално заедно. С Лиса се видяхме няколко пъти и разбрах, че сега си пада по Зак от други клас. Той пък се правил от друга страна на голям задник в училище.

Както и да е. Влезнах в дрешника и се преоблякох ето така:

Излезнах и в този момент вратата на стаята ми се отвори от Травис.

-Добро утро. Готова ли си?-попита

-Добро утро. Да. Моника тук ли ше дойде или направо ще се чакаме пред училището?-попитах

-Ще дойде и четиримата ще отидем заедно до училището.-отговори Травис

-Четиримата?-бях леко объркана

-И Алекс ще дойде. Не ти ли каза?-попита

-Не. Снощи не си говорихме много..-отговорих и си облякох якето

Това беше якето ми:

Травис взе куфара ми, а аз си взех чантата с нещата и излезнахме. Слезнхаме надолу и видях и неговия куфар тук.

-Добро утро, деца.-Мира се появи

-Добро утро. Мира, татко къде е?-попитах

-Замина снощи набързо за Италия. Трябва да върши някои неща.-отговори

-Значи с него ще се видим чак след пет дни.-казах

На вратата се звънна и Травис отвори. От там се показаха Алекс и Моника.

-Добро утро.-поздравихме се

Като първо с Моника се прегърнахме, а после и с Алекс.

-Хайде деца. Ще ви откарам, така или иначе нямам работа.-каза жената срещу нас

Кимнах и натоварихме багажа в колата, след което се качихме и потеглихме.

---

-Хеййй!-Лиса се появи

-Хей!-прегърнахме се

-Здрасти Мади.-поздрави ме Зак

-Здрасти.-усмихнах се леко, а Алекс уви ръката си около талията ми

-Така! Деца!-погледнахме нашата класна -Моля за тишина.

Всички млъкнаха.

-Благодаря. Ще имаме общо три спирки до Сан Фернандо. Ако някой има да казва нещо, да го направи сега докато не сме тръгнали.

Огледах се. Май никой нищо нямаше за казване.

-Явно никой няма какво да каже. Добре. Тръгваме.-каза класната и потеглихме

-Хей, Мадс.-появи се Дилън

-Хей. Как си?-попитах го

-Добре съм. Ти как си?-попита

-И аз съм добре.-казах

-Нямам му доверие на Дилън.-прошепна ми Алекс

-Разбрах, че си била болна..-каза Дилън

-Да. Нищо сериозно. Просто лека настинка. Е, какво става с теб?-попита

-Ами все едно и също.. При теб?-попита с лека усмивка

-Ами.. и при мен.-засмях се

-Хей..-погледнах Моника

-Какво?-попитах

-Искате ли да играем на карти?-отговори на въпроса ми с въпрос

-Окей.-казах

-Добре.-съгласи се Алекс

Моника извади едно тесте с карти и започна да ги меши. А после ги раздаде на мен, на нея, на Алекс и на Травис. Щяхме да играем румп.

---

-Слушайте ме всички! Момичетата в едни стая. Момчетата в други. И не се опитвайте да правите номера.-каза класната на другия клас -И за двата класа се отнася.

-Хей. Хайде ние трите да сме в една стая.-предложи Лиса на мен и Моника

-Хайде.-казах

-Така. Има пет тройни стаи. Кои са по тройки?-попита класната ни

-Ние трите.-каза Лиса

-Заповядайте.-каза класната и ми даде два ключа

-Благодаря.-казах и с момичетата се отделихме от другите

-Коя ни е стаята?-попитах

-312.-отговорих -Предлагам единия ключ да е в мен, а другия да е в Моника.

-Добре.-кимна момичето до мен

Дадох и другия ключ и се качихем в големия асансьор. Натиснахме копчето за трития етаж и вратите се затвориха.

След 5 минути бяхме в стаята ни.

Оставих си куфара настрани и седнах на едното легло. Минута по-късно на вратата се почука. Станах от леглото и отидох до вратата.