Together Forever

Глава 17

Дилън се наведе, но аз отместих поглед настрани.

-Не мърдай. Ще сложа ръката си отпред и никой няма да види, че не се целуваме.-каза Дилън

Кимнах и го погледнах леко. След което той сложи ръцете си на бузите ми. Секунди по-късно устните му бяха на малка част от бузата ми. Малко по-късно се отдръпна и отидохме при другите да играем.

---

Вървях към стаята когато някой ме дръпна. Опитах се да изпищя, но човека сложи ръката си на устата ми. Отворих очи и видях, че е Алекс. Въздъхнах.. Мислех, че е някой луд..

-Наистина ли го харесваш?-попита

-Кой?-попитах

-Дилън.-извъртя очи

А сега? Трябва да му кажа да.

-Да..-отговорих

-Защо? Защо точно него?-попита

-Не знам. Просто го харесвам.-отговорих -Защо ме питаш?

-Не искам да си с него.-отвърна

-Не ме интересува какво искаш и какво не искаш.-казах

-Няма да си с него!-гледаше ме раздразнено

Моля? Той се опитва да ми нарежда.

-Не си човека който може да ми казва с кой да бъда и с кой не! Мое е решението дали да бъда с него! И ако искам да бъда с него, ще бъда.-започнах да се ядосвам

-Няма да бъдеш негова! Ти си моя!-ръцете му бяха от двете ми страни

-Не съм притежание, глупак такъв! Имам чувства! Живо същество съм! И ще правя каквото си поискам! Ти си имаш Лиса! Остави ме намира.-казах

-Хей, какво става тук?-появи се Травис

-Нищо.-Алекс ме гледаше ядосано

Погледнах Травис, и другото момче тръгна на някъде.

-Добре ли си?-попита ме Травис

-Да.-отговорих

-Какво ти каза?-зададе следващия си въпрос

-Не искал да съм с Дилън, че съм била само негова... Абе пълни глупости. Както и да е. Хайде да влизаме в час.-казах

Травис кимна и влезнахме в час. 

---

Излезнах от училището заедно с Дилън.

-Мади!-чух да вика зад мен Лиса

Обърнах се и я видях, че бърза да ме настигне.

-Какво?-попитах

-Ще те чакам в колата.-каза Дилън

-Не я чакай, ще я открадна за час два.-каза приятелката ми 

Погледнах Дилън и той ми кимна.

-Ще се видим после.-прегърнах го

-Пиши ми като се прибереш.-кимнах и той си тръгна

-Какво има?-погледнах я на Лиса

-Хайде да отидем до мола. Искам да си взема някой неща.-отговори 

-Добре.-кимнах 

След което се качихме в колата на приятелката ми и потеглихме. Няколко минути по-късно бяхме в мола. 

-Виж ги тези дънки.-каза Лиса 

Обърнах се на дясно и видях на маникена едни бели дънки. Хубави бяха, но не ми харесваха. Логика.. знам.

-Какво става с теб и Алекс?-попитах приятелката ми ии влезнахме в магазина

-Амии нищо интересно. Веднъж два пъти го правихме..-така значи

Обеснява ми, че съм само негова, но същевременно се чука с най-добрата ми приятелка. Е, те са гаджета все пак, но.. Не може да ми обеснява, че не иска да съм с Дилън и да... Аааа само да ми се появи и пак да ми заговори, че съм негова. Ще види тогава. 

-Мадс! Мади!-погледнах приятелката ми -Слушаш ли ме?

-Да..-отговорих

-И какво казах последно?-и сега?

-Амиии.., че мислиш да пробваш тези дънки..-отговорих 

-Дилън май ти краде мислите..-Лиса ме гледаше с присвити очи и лека усмивка

Погледнах настрани и се засмях. Само ако знаеше какво точно си мисля.. 

-Глупости. Е, ще мериш ли дънките?-попитах я

-Да.-отговори 

Кимнах и Лиса отиде при пробните, а аз започнах да разглеждам дрехите. 

-Кого виждат очите ми!-чух писклив, но познат глас

Обърнах се и видях, човек който се надявах да не видя.

-Лидия.-усмихнах се фалшиво

-Здравей, Маделин. Как е Травис?-попита с нагла усмивка барбито пред мен

-По-щастлив след като те няма в живота му.-отговорих 

Лидия се намръщи леко. 

-Както и аз.-допълних

-Внимавай много да не вляза отново в живота ви. Защото тогава няма да ви оставя толкова лесно колкото миналия път.-каза

-Да влезеш отново в живота ни?-започнах да се смея -Няма как да стане. 

След което се завъртях на другата страна. И започнах да разглеждам роклите.