Together Forever

Глава 46

Година и няколко месеца по-късно

-Добро утро.-усмихна ми се Алекс 

-Добро...-усетих, че ми се повдига и скочих от леглото

Отидох в банята и започнах да повръщам. Усетих ръката на Алекс да гали гърба ми. Боже какво ми става? Явно съм яла нещо развалено.. Щом ми размина се изправих и пуснах водата.

-Добре ли си?-попита Алекс

-Да.-отговорих 

-Сигурна ли си? Искаш ли да отидем на лекар?-погледнах го

-Добре съм.-усмихнах се 

След десет минути излезнахме от банята и седнах на леглото.

-Днес какво ще правиш?-попита ме Алекс 

-Ще изляза с момичетата. Разбрахме се да ходим на шопинг.. И може после да отидем на плажа.-отговорих -Ами ти?

-Ще ходя във фирмата на баща ми да видя да помогна с някои неща, ще се видим с момчетата и после ще те открадна от момичетата.-засмях се

-Защо? Какъв е повода?-попитах

-Никакъв. Просто искам да прекарам време с теб.-отговори

-Както през последните месеци в които живеем заедно.-казах и се целунахме -Искам да рисуваме.

-Да рисуваме?-засмяхме се

-Да. В събота. Да седнем в градината и да рисуваме.-отговорих

-Къде е уловката?-момчето срещу мен зададе следващ въпрос

-Ще рисуваме с пръсти.-усмихнах се още по широко

Алекс се засмя и поклати глава.

-Голямо дете си по някога.-каза

-И за това ме обичаш толкова много.-отвърнах 

-Така е. Обичам те повече отколкото си мислиш.-целунахме се още веднъж 

В този момент телефона ми звънна. Погледнах и видях, че е Моника. 

По телефона

-Ало?-казах щом вдигнах

-Къде си момиче?-попита Лиса

-Явно съм на високоговорител..-прехапах устни 

-Да и сме в мола. А теб те няма. Къде си?-попита Моника

-Идвам до двайсет минути.-казах и затворих преди да са казали нещо

-Ти си виновен.-казах на Алекс и станах от леглото и се засмяхме

-Сама си си виновна, че спиш до късно.-влезнахме в дрешника

-Аз ли? Ти ме умори снощи..-казах

-Но ти беше хубаво.-Алекс ме погледна с присвити очи и лека усмивка

-Да, така е.-съгласих се 

След което се преоблкох ето така:

Обух си обувките и излезнах от дрешника. Седнах пред тоалетката и се оправих. 

-Между другото може така да се случи преди малко, защото снощи изяде пет порции салата....и.. -извъртях очи  при чутото от Алекс

-Ти да не ми следиш хранителния режим?-прекъснах го и си вързах косата на висока опашка

-Не. Просто казвам, че яде много снощи.-отговори Алекс и се появи зад мен 

-Аз по принцип си ям много.-повдигнах рамене 

-Добре.-кимна

Станах и го целунах по бузата.

-Ще се видим после.-казах 

-Ще се видим.-отвърна 

Взех си чантата и излезнах от стаята, а после и от къщата. Десет минути по-късно бях в мола.

-Ох, момичета.-седнах на стола -Извинявайте. Просто и сутринта имах малко неприятности. И не спах много.. 

-Всичко наред ли е?-попита загрижено Лиса

-Да, просто.. снощи ядох много и тази сутрин върнах цялата храна..-отговорих 

-Има и нещо друго. Но хайде да ставаме да се разходим из магазините и ще ни разкажеш.-каза Моника

Кимнах и станахме от масата. 

-Е, какво става?-попита Лиса

-Ами.. напоследък съм доста по изморена. Ям повече от обикновенно.. и не знам.. Може да съм болна.-въздъхнах 

-Или бременна.-каза Моника

-Момичета, преди месеци имах почти същите симптоми и напразно вдигнахме паника. Добре, че не казах тогава на Алекс. Може пак да съм болна.-казах 

-Добре, може. Но за всеки случай защо не си направиш тест или запишеш час при доктора?-влезнахме в един от магазините

-Оффф... ще си направя тест. И ще видите, че напразно е било пак всичко.-погледнах дрехите -А сега да си намеря рокля за утре. Между другото, казахте ли на момчетата да се правят пред Алекс, че утре си е най обикновен ден?