Глава 43

195 10 0
                                    

-Нее ти ревнуваш. Да точно така, ревнуваш.-Алекс отново ме дръпна към него

-Не ревну..-устата ми беше затворена от целувката която последва

---

На другия ден

Усетих някой над себе си и отворих очи.

-Добро утро.-усмихна ми се Алекс

-Ммм добро утро.-усмихнах се и се завъртях настрани

-Хайде, ставай. Девет и половина е.-каза момчето над мен и погали носа си в свивката между врата и рамото ми

-Ама на мен ми се спи.-измрънках

-Хайде. Трябва да ставаш.-Алекс започна да поставя малки целувки навсякъде по лицето ми

-Ама не искам.-скрих се под одеалото

-Хайде, ще си поспиш по-късно. Сега трябва да ставаш.-момчето над мен продължи да нахалства

-Офф. Добре. А момичетата къде са?-попитах щом станах от леглото

-Отидоха при момчетата.-отговори Алекс

Измих си зъбите, лицето и излезнах. 

-Добре, а днес какво ще правим?-попитах 

-Ще покараме ски. Заедно с някои други от класа, след закуската..-отговори момчето срещу мен

-Добре.-кимнах 

Погледнах си дрехите и накрая си взех ето тези:

Преоблякох се, обух си ботушите и погледнах Алекс

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

Преоблякох се, обух си ботушите и погледнах Алекс.

-Хайде ставай.-казах му 

-Трябва ли?-попита

-Ти беше този който ме караше да стана и да се оправя. Хайде ставай.-казах и го хванах за ръката -Хайдеееее!

Обърнах се напред и вложих всички сили, за да го изправя от леглото. Докато се усетя Алекс ме беше вдигнал на рамото си като чувал с картофи.

-Алекссс!-извиках през смях -Пусни ме.

-Кажи, че ме обичаш.-чух го да казва

-Какво?-попитах

-Кажи ми го иначе така ще ходя с теб през целия ден.-каза и излезнахме навън

-Обичам те.-казах и той ме пусна 

Целунахме се и затворих вратата. 

-Не мога да повярвам, че го направи само за да ти кажа, че те обичам.-казах 

-Ами повярвай.-засмя се момчето до мен

---

-Мади не се качвай така.-чух да ми казва Травис

-Ти пък ще ми кажеш как да се качвам.-казах и продължих да  се изкачвам със ските по пистата

До мен се появи Алекс. Двамата започнахме заендо да се изкачваме.

-Май си забравила какво се случва когато се качваш така по пистата.-каза ми 

-Какво?-бях леко объркана

В следващия момент и двамата започнахме да се пързаляме назад. 

-Май трябваше да послушам Травис.-казах

-Май да.-каза Алекс -На три падаме настрани. Хайде. Едно. Две.

-Три.-казах с него

Паднахме настрани един до друг и започнахме да се смеем. 

-Искаш ли да направим един номер?-попита Алекс

-Какъв номер?-бях леко объркана

-Кажи ми първо дали искаш.-каза 

-Да.-отговорих 

-Сега идвам.-каза и отиде до бараката в която се сменяха ските и сноубордите

Десет минути по-късно бяхме най отгоре на пистата.

-Сега докато караме, аз ще падна по корем и ще дойда под теб. Ще си свия краката и ти ще седнеш на дъската.-каза Алекс

-Ще паднем.-засмях се

-Хайде, ще е забавно.-отвърна

Засмях се и се пуснах първо аз, а после и Алекс. Минута по-късно беше под мен и се хвана за ските ми, а аз седнах на дъската. Това беше яко. Щом стигнахем до долу си махнах ските. 

-Това ще го кача на стори.-каза Лиса

-Снима ли ни?-попитах

-Остава и да не ви снимам.-засмя се приятелката ми 

---

Днес е малко по-къса главата, но нищо! Приятели, в профила ми ви очаква новата ми книга "Събрани от съдбата". Надявам се да ви хареса.

Together Forever Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang