Together Forever

Глава 30

-Мадс.-почуках -Може ли да отвориш?

Нямаше отговор.

-Добре, значи ще седя тук и ще чакам да ми отвориш.-казах

Глт на Мади

Да си чака. Няма да отворя. Не ми се говори с него. Трябваше да се опитам по някакъв начин да оправя нещата с Лиса. Дали да не говоря с Мира? Тя може и да ми даде някаква идея. Взех си телефона и писах на Мира да дойде в стаята ми. Нямаше и две минути и тя беше пред стаята ми. Отключих вратата и тя влезе. След което отново заключих вратата и седнахме на леглото ми. 

-Какво има?-попита загрижено Мира -Добре ли си? 

-Не, Мира.-въздъхнах -Оплесках всичко. Вчера с Дилън се разделихме, и той отиде да обвинява пред всички Алекс. И като говоря пред всички, наистина имам предвид всички. Включително и Лиса. Която после започна да задава въпроси като "Защо Дилън каза, че ти си виновен, че Мади не го обича?" и подобни. И аз предложих да дойдем у нас. Естесвено Лиса продължи с въпросите си, и аз и Моника опитахме да сменим темата, но Лиса не беше съгласна. И Алекс беше готов всичко да каже, но реших, че аз трябва да съм тази която трябва да даде отговор на въпросите на Лиса. Разказах и всичко как е започнало. После попита дали докато те двамата са били, дали ние с Алекс сме правили нещо. Нали знаеш.. като целувки.. и да.. И сега тя ме мрази. Знам, има пълното право да ме мрази. И аз се мразя заради това, че не и казах по рано още преди да станеха по сериозни нещата. Но искам да се сдобря с нея. И отново да се най-добри приятелки.

-Виж, сега трябва да и дадеш време. Не всеки ден се случват такива неща. Още повече гаджето й да изневери с най-добрата й приятелка. Остави я сега да помисли малко. Да се успокои. Знам, че искаш да се оправите, но трябва да мине известно време. Може да е след седмици, месеци или години. Но трябва да и дадеш това време. Ако ти беше на нейно място, а тя на твое, ти също нямаше да искаш да говориш с нея. Щеше да искаш да останеш сама. Да премислиш цялата ситуация. И когато си готова тогава да застанеш очи в очи с нея и да я попиташ защо не ти е казала по рано.-права беше

-Така е.-кимнах

-Ти какво гледаш?-попита ме жената

-Дневниците на вампира.-засмях се леко

-Мади този сериал си го гледала поне двайсет пъти. Не можеш ли да си пуснеш друго или например да говориш с момчето което седи пред вратата ти?-попита Мира

-Не. Предпочитам да гледам дневниците отколкото да говоря с него. И то точно сега.-въздъхнах

-Добре, аз ще сляза, за да видя какво ще направя за довечера, и ако искаш може после да излезем навън. Да се разходим. Може да вземем и Травис с нас.-засмяхме се

-Добре. Съгласна съм.-казах 

Мира кимна и стана от леглото, а после излезе от стаята. Аз също станах от леглото. Отидох да заключа вратата, но някой натисна дръжката и се опита да влезе.

-Мадс, моля те. Нека те видя.-чу се гласа на Алекс 

Опитах се да заключа, но той беще по-силен, за това спрях с опитите и се върнах в леглото. Алекс влезе в стаята ми и дойде до леглото. 

-Мадс, погледни ме.-каза 

Няма да го гледам. Ако го погледна има шанс да се разплача. 

-Знаеш, че рано или късно Лиса щеше да научи по един или друг начин. По-добре, че научи сега.-момчето срещу мен продължи да говори

Прав е. 

-Мади моля е кажи нещо. Каквото и да е. Ако искаш ми се разкрещи. Кажи ми, че съм виновен за всичко. Удари ме. Но не мълчи. Не се затваряй в себе си.-погледнах го 

Исках толкова много неща да му кажа, но в момента сякаш буца беше заседнала на гърлото ми. Бях готова да се разплача, очите ми се насълзиха. Няма да плача. Не. С тази мисъл прогоних сълзите. 

-Добре съм..-казах тихо 

Алекс въздъхна и дойде до мен. След което ме прегърна.