Together Forever

Глава 19

Момчето срещу мен  тръгна да ме целува, но аз бях по бърза от него и му ударих шамар. В този момент се появи и Травис. 

-Какво става?-попита

Алекс въздъхна шумно и си тръгна. 

-Какво стана?-Травис повтори въпроса си

-Нищо. Просто му казах да не ме търси докато не реши какво иска.-въздъхнах и седнах на дивана

-Правилно си му казала.-момчето седна до мен

-Знам.-отвърнах 

Няколко минути по-късно се качихме по стаите си. Щом влезнах в стаята ми, веднага се преоблякох с пижамата ми. Махнах си грима и си вързах косата. Легнах в леглото и взех лаптопа. След което си пуснах Малки сладки лъжкини. Щях да изгледам един сезон поне. 

---

На другия ден 

Алармата ми звънеше от двайсет минути и накрая реших да я изключа. Завих се под завивката и затворих очи. Божее как ми се спеше. Но трябваше да ставам. Въздъхнах и станах от лелгото. Първо минах през банята. Измих си зъбите и лицето. А после влезнах в дрешника. Днес щях да съм ето така облечена:

Преоблякох се и седнах пред тоалетката. Започнах да си оправям косата и в този момент се появи Травис. 

-Добро утро.-поздрави

-Мхм..-потърах едно си око

-Искаш ли кафе?-попита 

-Мхм..-измънках 

-Мхм.-повтори ме Травис

Взех една плюшена играчка която си бях оставила на тоалетката и го замерих с нея. 

-След 2 минути ше ти е готово кафето.-каза Травис

Кимнах и за послеен път сресох косата ми. След това си сложих обеците. Огледха се и си взех чантата с нещата, както и телефона от шкафчето. Слезнах надолу и отидох в кухнята. Травис остави чашата с кафето пред мен. 

-Благодаря.-измърморих 

-Какво прави снощи?-попита ме 

-Нищо. Гледах си сериала.-повдигнах рамене 

Поговорихме още малко докато си изпия кафето и отидохме на училище. Щом влезнах в стаята видях Лиса, че е седнала на крака на Алекс и си говорят нещо. 

-Добро утро.-поздрави ме Лиса щом ме видя

-Добро.-седнах на мястото си 

-Тази вечер ще излезем ли?-попита ме

-Ммм.. хайде да се съберем у нас. И без това Мира и баща ми ще си дойдат в края на другата седмица.-предложих

Добре. Може да се съберем както преди.-предложи Лиса

-Да.-казах 

---

Няколко часа по-късно

Нямах търпение този час да свърши и да си тръгваме. Погледнах настрани и видях, че Алекс ме гледа. Въздъхнах и се обърнах настрани. Звънеца би и се изправих от стола. Прибрах си тетрадката в раницата и погледнах Травис. 

-Хайде.-каза 

Излезнахме навън и видях Дилън с букет в ръката си. Букета беше от червени рози. О, колко сладко.

-Ооооо, колко мило.-прегърнах го -Какво искаш?

-Момичето за което ти говорех, не вярва, че сме истнински гаджета.-отговори тихо

Засмях се и го целунах по бузата.

-Тук ли е?-попитах 

-Да. На двеста метра от нас е. Гледа ни така сякаш ако имаше лазери вместо очи щеше да ни е изпепелила до сега.-засмяхме се

-Е, благодаря за букета.-взех букета 

-Братле, май не си разбрал все още, че сестра ми обича..-Алекс го прекъсна на Травис

-Бели рози..-каза 

-Нямаше бели рози, за това взех червени. Нали ще ми простиш?-попита Дилън 

-Хмм...-прехапах устни -Не знам.

-Оооо я стига..-Дилън ме придърпа към себе си 

-Добре... ъм..-поех си въздух -Хайде да тръгваме, защото искам да поспя. 

-Хайде-каза Лиса

Качихме се по колите, като аз бях с Дилън в неговата кола. И потеглихме. Няколко минути по-късно бях у нас. Преоблякох се с удобни дрехи и легнах в леглото. Пуснах си някакъв филм на лаптопа и така съм се унесла.