Together Forever

Глава 35

-Без никакви тайни повече?-момичето срещу мен даде кутрето напред, а другите пръсти сви в юмрук

-Без никакви тайни.-хванах кутрето й с моето кутре

А после се прегърнахме.

-Ще останеш ли?-попита приятелката ми

-Не, трябва да оправя още някои неща. После ако искаш направо ела у нас.-станахме от дивана

-Добре. Ще дойде довечера у вас и ще си поговорим още по-добре.-съгласи се Лиса

Прегърнахме се и излезнах от тях. Качих се в колата ми и потеглих. Къде за бога можеше да е Дилън по това време? Сетих се. В залата по бокс.

Десет минути по-късно бях пред залата. Слезнах от колата и влезнах вътре. Видях го в един ъгъл и удряше една боксова круша. Поех си взъдух. Беше ми лошо, но сега не беше времето да се оплаквам. После като се прибера ще пийна някакво хапче и ще ми мине. 

С бавни крачки стигнах до него. Сложих ръката си на гърба му. Мислех, че така ще го накарам да ми обърне внимание. И бях права. Спря с действията си и се обърна към мен. 

-Може ли да поговорим?-попитах 

-Има ли смисъл?-извъртя очи 

-Има.-отговорих 

Той въздъхна и свали ръкавиците си. След което отидохме да седнем настрани. 

-Е, какво има?-попита момчето срещу мен

-Първо. Искам да ти се извиня. Не бях права спрямо теб. Не трябваше да те лъжа за чувствата ми към теб. Просто не исках да те нараня. Но, сега мисля че ако тогава ти бях казала, май сега нямаше да водим този разговор...-отговорих замислено

-Кое е второто?-погледнах го на Дилън -Щом има първо, значи има и второ. 

-И второ..-насилих се да се усмихна -Ще ми простиш ли?

Дилън гледаше известно време безизразно. Но после кимна с лека усмивка.

-Бих те прегърнал, но съм потен.-отговори и се засмяхме

-Значи.. ще се видим на училище?-зададох следващия си въпрос

-Ще се видим.-кимна момичето

Станахме и излезнах от залата. Влезнах в колата и се отпуснах на седалката. Мислех се, че ще е по зле. 

Сега.. Да говоря ли с Алекс? Или да го оставя за утре. Сега се чувствам доста отпаднала. Да за утре ще го оставя. 

Потеглих и няколко минути по-късно бях у нас. 

-Какво стана?-попита Травис

-Всичко е наред. Сега се качвам горе. Лиса ще дойде по-късно.-отговорих 

-Добре.-кимна

-Мади..-погледнах я на Мира -Ела за малко.

-Трябва ли?-попитах изморено  

-Ела.-кимна ми 

Въздъхнах и отидох до нея. Тя сложи ръката си на челото ми. Усмихнах се леко. Винаги се държеше с мен все едно съм и наистина дете. За това и я обичах. 

-Имаш температура.-каза 

-Така ли? На мен ми е само лошо.. малко..-отговорих 

-Качвай се и си лягай в леглото. Аз ще ти направя супа и чай.-отвърна жената срещу мен 

-Тате наистина се радвай с такава жена до себе си.-измънках 

А Мира се засмя. Да, той преди беше с мама, но не бяха щастливи. И сега след като е щастлив с Мира аз нямам никакъв проблем. Качих се в стаята ми и легнах в леглото. 

-Значи си говорила и с Алекс?-появи се Травис в стаята ми 

-Не. Ще говоря с него като се оправя.-отговорих

-Добре.-кимна той -Сега как си?

-Не знам.. Може ли да ми подадеш лаптопа?-попитах 

---

Гледах си за пореден път Хари Потър, когато чух вратата на стаята да се отваря. Погледнах на там и видях Алекс, 

-Наистина ли си мислеше, че толкова лесно ще избегнеш разговора ни?-попита с лека усмивка 

-Махай се, след малко ще дойде Лиса.-казах и кихнах 

-Лиса каза аз да дойда. А пък тя ще дойде утре да те види.-отвърна момчето срещу мен 

-Добре.-кимнах 

-Знаеш ли в кой момент се зарадвах доста?-попита Алекс

-В кой?-отговорих на въпроса му с въпрос

-В който разбрах, че всичко между теб и Дилън е било игра.-отговори 

Преглътнах. 

-Все тая. Всичко приключи.-казах