Together Forever

Глава 28

-Е, имаш ли идеи за подарък?-попита ме Мира докато влизахме в мола

-Часовник? Чичо Найл обича часовниците.-отговорих

-Това му подарихме миналата година.-каза жената до мен и се засмяхме

-Тогава.. може да купим една голяма рамка за снимки, да извадим снимки на които сме заедно с него и да му подарим това.-казах

-Да. Това е страхотна идея. Но ако искаш преди това може да разгледаме по магазините за нас.. Да си купим някоя нова рокля.. Или обувки..-засмях се

-Става.-съгласих се

И първия магазин в който влезнахме беше Chanel.

---

Няколко часа по-късно 

Боже това мерене на дрехи ме измори. Добре, че се прибирахме.

-Ще поговоря с Травис.-заяви Мира

-Няма нужда. Ще се оправим с него..-казах

-Сигурна съм, но все пак искам да говоря с него.-отвърна и спря пред нас

Кимнах и слезнахме от колата. Отворих багажника и си взех чантите. Мира също си взе чантите и влезнахме в къщата. Травис си беше на същото място където го бяхме оставили. Качих се в стаята ми и оставих чантите на леглото. А после започнах да изваждам дрехите. 

40 минути по-късно бях готова. Събрах чантите и ги оставих настрани. Вратата на стаята ми се отвори и от там се показа Травис. 

-Хей.-каза

-Хей.-оставих чантите настрани

-Дойдох.. да поговорим.-седнах на леглото

-Добре. Нека да говорим.-казах

-Виж, съжалявам, че така се държах с теб. Просто наистина ти бях ядосан. Веднъж не помисли за себе си, тръгна наистина с Дилън, въпреки че нямаш истински чувства към него, не казваш на Лиса какво е станало с вас двамата с Алекс и просто се побърквам, защото и аз трябва да пазя това в тайна.-каза Травис

-Знам.. обещавам, че ще му кажа истината на Дилън.-казах 

-Добре. А сега хайде ставай, отиваме да вземем Моника и да отидем в кафенето.-отвърна момчето

-Моника?-повдигнах вежди игриво -Така значи. Вие с Моника станахте доста близки. Да няма нещо..-присвих очи

-Не.. Няма. Как въобще си го помисли?-момчето срещу мен се засмя неловко

-Ами не знам. Може би погледите които си хвърляте взаимно. Или това, че където и да сме били в последно време двамата сте се появявали заедно..-повдигнах рамене

-Амиииии.. може и да има нещо.-каза Травис

-Какво?-попитах с лека усмивка -Какво нещо?

-Все още не знам. Просто.. симпатична ми е.-каза докато слизахме по стълните

-Аха.. симпатична..-писах на Дилън направо да ходи в кафенето, защото аз ще съм с Моника и Травис

-Да.-отвърна момчето до мен

-Щом казваш.-казах

Облякохме си якетата и излезнахме от къщата. Качихме се в колата и потеглихме. 

---

-Мадс ела.-хвана ме за ръката Дилън 

-За какво?-попитах

-Да поговорим.-отговори 

Погледнах Травис който беше до мен. Той само ми кимна. 

-Добре.-кимнах 

Двамата с Дилън излезнахме от кафенето и погледнах момчето срещу мен. 

-За какво искаш да говорим?-попитах 

-Какво ти става? Държиш се странно.-прибрах един кичур от косата си зад ухото 

-Странно? В смисъл?-попитах 

-Мади заедно сме от седмица и половина. При всеки мой опит да те целуна, ти се дърпаш. Почти не се виждаме. Почти винаги си намираш причина.-въздъхнах -Имаш ли чувства към мен?

Погледнах на другата страна и прехапах устни. Дилън тъгна навътре и го чух как започва да вика. Какво? Влезнах навътре и видях, че Дилън вика на Алекс.

-Заради теб идиот такъв, тя не може да ме обича! Ако не беше правил всичко това още в началото, сега всичко щеше да е различно.-викаше

-Дилън спри.-отидох между тях 

Погледнах Алекс.

-Седни си.-казах му, а после се обърнах към другото момче

-Навън! Няма да правим циркове тук!-казах

Дилън се засмя иронично и излезна навън. 

-Аз ще отида да го видя.-каза Травис

Кимнах и си седнах на стола.

-Искате ли да отидем у нас?-попитах 

-Добре.-кимнаха останалите

Платихме си сметката, излезнахме навън, качихме се по колите и отидохме у нас.