Любов излязла от проект

Chapter One

   Спорех с госпожата по биология относно проекта за който трябваше да работя с един от "тихите" ученици в класа. Ндаа...аз си имах всичко. Пари, приятели, абсолютно всичко, слава, живот над висотите. Приятелите ми бяха като мен, богати. Ще си помислите, че сме лигави богаташчета, които могат да си позволят всичко...ем да можем да си позволим всичко, но ние сме и едни от най-умните ученици в гимназията. 

  Така да продължим към съществения проблем, а именно госпожата по биология и нейния скъпоценен проект.

 - Госпожо, моля ви! Не ми е за оценката, а за човека.  Погледнете го, -посочих ученика с който не исках да правя проекта,- той, той просто...аз съм по умна от него, а той не знае нищо. Всеки път на устно изпитване аз или Зак отговаряме на въпросите които сте му задали. 

  И така спора продължи до биенето на звънеца. Тогава Зак и групичката, с която правим купони всяка петък вечер, влезе в кабинета. 

 - Лол Миранда кво ти е? -попита ме Зак, изключително изненадан от вида ми.- Госпожо? 

 - Няма да правя проекта с теб, Зак. -прошепнах и излязох на вън. 

  Стоях на двора опитвайки се да преглътна гнева, който още ме държеше. Видях футболния отбор и отидох да ги гледам. Аз бях типичното американско момиче, обаче с британски корени. Нашите са собственици на огромна фирма. Бях безбожно богата. Никой освен мен няма толкова пари. 

  Гледах футболистите, докато свирката на треньора не ме стресна. 

 - Миранда ти какво правиш тук? -попита ме той. 

 - Стоя и следя за дуспа, тренер. -отврънах аз.

 - Ти си различна. Не раз...-треньора спря.

 - Дуспа! -извиках.- Тренер за това гледам. 

 - Добре няма да те притеснявам. -каза спокойно той и се върна там от където беше дошъл. 

  Гледах мача с интерес. Много обичах футбола. С Лу винаги се събирахме, когато имаше Шампионска лига. Той също обича футбола като мен. Имал е мечта да влезе в националния отбор на Англия, но техните са решили да се преместят в Щатите и мечтата му се провалила. 

  Беше бил звънеца за междучасие и кифлите, които ме мразеха заради всичко което имах, излезнаха. 

Прибрах се в сградата и отидох във фитнеса. Преоблякох се в екипа, вързах си косата и влезнах в залата.  Огледах се и отидох да се набирам. Направих десет набирания и отидох на пътеките за бягане. Увеличих на средна скорост и тичах. Усетих един до болка познат поглед върху гърбът си, погледнах в огледалото пред мен. 

 - Здрасти, Хаз. -забавих темпото на пътеката и изчаках да дойде.

 - Здрасвей, Миранда. Какво стана в часа по биология? -попита той.- Чух виковете ти.

 - Иска да правя проекта с Хемингс. -повдигнах рамене и спрях да тичам.- И няма да съм със  Зак .

 - И аз ще правя проекта с Мелиса. -стисна ръце в юмбруци.

 - Онази дето постоянно ни псува? -слезнах от пътеката и ових кърпа около вратът си.- Защо тази кучка иска да ни рабие?

 - Споко де.  Умни сме, ние ще си направим... -Хари млъкна. 

 - Хаз какво има? -повдигнах една вежда.

 - Хемингс...-прошепна забил поглед в огледлото.

  Погледнах зад Хари и го видях. Гол до кръста с бяла кърпа около вратът. Имаше плочи. И о...той е секси..защо по рано го обидих, мамка му...Та той е сексапил. Лотариен билет към сексиландия. Моето момче мечта. Рус със сини прекрасни очи, усмивка като на ангел и пирсинг на устната. "Ехо Миранда ти се влюбваш" Извика подсъзнанието ми което се гримириаше пред огромното огледало вкъщи. Извъртях мислено очи и се усмихнах на Люк. Той направи същото и дойде при нас с Хари.

 - Здрасти Миранда.  Как си? -усмихна се мило.

 - Добре ти? -усмихнах се и сръгах Харолд в ребрата.

 - И аз. Не знаех, че тренираш тук. -усмихна се и подаде ръката си.- Да започнем от начало? 

 - Много неща не знаеш за мен, Люк. -намигнах му като избутвах ръката му.- Ще си помисля.