Любов излязла от проект

Партито на Аш Ируин и сбъднатите мечти на Люк и Миранда

Бяхме на партито на Аш, беше много забавно. Зейн не се мяркаше никъде, Аш разправяше какво е правил преди 20 години и как е повтарял класа няколко пъти. Беше забавно защото всички се веселихме и нямаше кой да спре купона.
- Ей, хора! -провика се Аш и намали музиката.- Хайде да играем на шише или 7 минути в рая?
Всички започнаха да се радват а аз погледнах Люк.
- Двес има падащи звезди. Искаш ли да ги гледаме? -той прошепна в ухото ми.
- Да.
Той стана и ми подаде ръка, поех я и той ме поведе на някъде. Е хора да ви кажа ли нещо? Обичам Люк Робърт Хемингс. Да и мисля да му го кажа точно сега, на мястото където ме води, да точно там.
Минавахме през всевъзможни пияни деца и накрая стигнахме до горния етаж на къщата, Люк отвори един капак и изкара някакви стълби. Започна да се катери по тях. Следвах го.
- Това е таванската стая на Ируин, бу. -засмя се и отвори още един капак, набра се и излезе на покрива, подавайки ръката си към мен.- Хайде, Миранда дай ми ръка.
Протегнах ръка и започнах да се набирам по неговата, накрая се озовахме лице в лице един върху друг.
- Опа, извинявай. -опитах се да стана но той ме придърпа към себе си.
- Няма нищо, стой тук моля те. -усмихна се той.
- Добре бу. -целунах го по бузата и посочих небето.- Люк виж, падаща звезда. Пожелай си нещо.
Той затвори очи и се усмихна и аз направих същото, по някаква причина устните ми бяха върху тези на Люк. Останахме така докато той не започна да движи устните си срещу моите, а аз отвръщах. Долу се чуха виковете на взички които гледаха звездния дъжд.
С Люк продължавахме да се целуваме докато накрая не се чу тропане от отвора в покрива, погледнахме на там и видях Калъм, още един от приятелите на Люк и Аш.
- Ъм аз да не прекъсвам нещо? -той ни погледна някак сконфузено.
- Не, спокойно. Ела при нас ако искаш. -усмихнах се и седнах до Люк.
- Какво те води на Покрива, Кал? -засмя се Люк.- Как върви партито?
- Ами тук съм, защото ми е тъпо долу и реших да погледам метеоритния дъжд, -усмихна се той,- а партито върви супер тъпо и всички са пияни без нас тримата, явно.
Засмяхме се.
- То си е така, който види алкохол веднага взима и пие, не му пука къде е, какъв е и с кой е. -Люк ме гушна.- Но тъпото е, че и момичетата се напиха като прасета, а утре ще казват "ние сме дами и не се напиваме"
- Кифлите са толкова ужасни, за това в моето обкръжение всички са кроасани -засмях се,- а щом ти Калъм Хууд си ми приятел и ти си кроасан.
- Дадено. -засмя се той.
Вече и тримата нямахме дъх да си поемем от смеха. Кал беше забавен, а най хубавото е че не беше пиян и говореше истината, макар и да ни прекъсна с Люк се реваншира.
- ВРЕМЕ Е ЗА ТОРТАТА -извика някакво момиче и ние погледнахме.
- Да слизаме? -погледна ни Кал.
- Двуетажна е къщата, нали? -погледнах ги и те кимнаха.- Не е много високо, ако искате да скочим в басейна?
- Аз съм за, ами ти Кал? -Люк застана до мен и хвана ръката ми.
- Аз също. -той застана от другата ми страна и хвана ръката ми.- Може ли.
Просто кимнах и се надвесих още скачайки от покрива дръпвайки, Люк и Калъм с мен, поех си дълбоко въздух и се плиземих във водата, която омекоти удара ми. Люк беше до мен и ме придърпа към себе си, целувайки ме под водата. Излезнахме на повърхвостта, всички ни гледаха.
-Ама вие от къде дойдохте? -попита Майкъл.
-Покрива. -засмях се излизайки от басейна.
- Искам да пробвам и азззз -той гледаше към покрива и се хилиши се едно е видял Дядо Коледа, хах приличаше на елф.
- Качи се и скачай -Люк ме загърна с една кърпа, правейки същото със себе си.- Но не сега, защото ще пострадаш, утре.
- Аш дотича и се огледа, да сте виждали Люк и Ми...-той ни видя и почна да се хили.- Кой ви бутна в басейна? Кой шегаджия го направи?
- Скочихме от покрива. -Кал застана до нас с кърпа около себе си.- Утре искаш ли да пробваме пак?
- Дааа -и той изглеждаше като елф.
Засмях се и Кал прижна след мен.
- На какво се смеете? -Аш ни гледаше все едно сме от Марс, докато Люк започна да се хили след нас.
- Приличаш на елф. -всички избухнаха в смях заедно с него.- Майкъл също. Приличате на елфи които са получили работа при Дядо Коледа.
- Ей не обиждай стареца. - Аш се нацупи.
- Казвам ви на какво приличате не обиждам Дядо Коледа. И на 18 да си пак го обичаш.
- Така е. -засмя се Аш.- Хайде към тортатаааааа.
Влезнахме вътре и аз и Люк отидохме в кухнята за да сложим свещите и фонтанчетата. Докато го правехме взех запалката и започнах да ги паля една по една. Излезнахме от кухнатя пеейки "Happy Birthday" с по една идиотска усмивка и изчакахме да духне запалените свещи. Оставихме тортата на масата и взимайки малко от глазурата намазах лицето на Аш.
- Честит рожден ден, Аш. -засмях се и се скрих зад Люк.
Всички се смееха с цяло гърло. Аш просто поклати глава и се засмя.
- Аз ще ти го върна, ама няма да е сега, Миранда Малик, обещавам ти -той се засмя злобно.
- Не ме плашиш -изплезих се и взех с пръст от глазурата и омазах Люк по носа.
Вечерта мина в шеги и закачки, накрая повечето си тръгнахаи останахме само аз, Люк, Аш, Кал, Майк, Зейн и Кара. Хич не беше честно. Пет на две. Ако не беше Зейн тук сигурно оргия щяхме да правим, но си пуснахме страшен филм. По едно време усетих че някой ме носи към втория етаж но не можах да видя, защото не можех да си отворя очите. Бях адски изморена. Накрая този някой ме остави на леглото и ме целуна по устните. Беше Люк.
- Бу...-промърморих сънено.- Обичам те!