Любов излязла от проект

Chapter 11

  Не можех да направя нищо повече. Зак си го заслужаваше. Люк стоеше до мен и гледаше. Това  беше брат ми. Не обичаше да нараняват сестра му. Мойто бати. 

  Зейн приключи със Зак и дойде при нас. 

- Здравей мъник. -гушна ме той.- Как си? 

-Приятна изненада, Зейн. -усмихнах се.- Кой ти каза за Зак? 

- Джеймс. -изплези се той.- Знаеш като братя сме с него. 

- Браво, -извъртях очи- между другото Зейн това е Люк, Люк това е барт ми. Сутринта ти говорех за него.
  Те се здрависаха.
- Благодаря, че се сбихте. Сега мен ще изключат. -гледах го отегчено.
- Това е частно училище. -постави ръка на рамото ми.- Няма да те изключат, Миранда.
- Ще останеш ли в часовете? -сгуших се в Зейн.- Липсваш на госпожите.
- Само заради теб. -разроши косата ми, а аз го ударих.
- Идиот. -извъртях очи и изкарах гребена си от чантата започвайки да се реша.
   Люк ми помагаше, а аз показвах средни пръсти на брат си. Заслужаваше си ги, да не ме беше разрошвал. Но все още не бях сигурна кой е казал на Зейн за това със Зак и Лиза, на кой казах за Зак...Джеймс! Той му е казал сигурна съм.
- Абе Зейн кой ти каза за Зак и Лиза? 
- Познай -намигна ми той.
- Джеймс -извъртях очи и зарових лице в шепите си. 
- Люк от къде познаваш сестра ми? -Зейн обви ръка около рамото му.
- Зейн, достатъчно го наплаши мамка му. И сега сигурно ще го пребиеш до колкото те познавам. -извиках.
   Не ми беше приятно Зейн да го разпитва след като преби Зак пред него. Изнервих се и ги оставих да си "говорят", то това говоренето на Зейн не е говорене, а заплахи но няма значение...дано Люк да не ми се разсърди, защото ще се съсипя и Зейн ще пречука него, а аз не искам това да става.
- Лооол момичетата са погрознели. -Зейн дотича до мен и се огледа,- но най красива е моята малка Миранда.
  И след това си заслужи удар по рамото.
- Идиот.
- Кой ти е първия час, малчо?
- История. -изгледах го на кръв.
- Оная дъртата или някаква нова?-засмя се той докато си взимах нещата.
- Старата която ме намрази заради теб. -затворих шкафчето и изчаках Люк.
- Готов съм. -усмихна се Люк.
  Тръгнахме към стаята и видяхме Лиза да се задава. 

- Ти...и той...-сочеше мен и брат ми.- Ккакво му направихте на Зак? 

-  На Зак? -засмя се брат ми.- Направих на Зак нещо което няма да забрави за цял живот и ще остави сестра ми и ще чука само теб, защото Миранда е изстрадала доста заради теб и манията ти да се натискаш чужди момчета. Защо не станеш лезбийка? По- добре ще е за всички в това училище. Зная за репутацията ти, не питай от къде, защото и да ти кажа пак ти и Зак ще страдате. 

   Засмях се, а Люк с мен както и цялото училище което беше около нас. Сгуших се в моето момче, което още не беше мое и продължавах да се смея. Цялото училище гледахме как Зейн затапва Лиза, докато тя не реши да му посегне, тогава се намесих и хванах ръката ѝ извеждайки я на двора до групата която помагаше на Зак да се изправи и я ударих. 

- На кой ще посягаш? -ударих я отново.- Отговори ми, Лиза. На. Кой. Ще. Посягаш. 

- Ннна...-беше прекъсната от удар в корема.

- На Зейн? -съборих я на земята ритайки я в ребрата.- Защо ще му посягаш? Защото не може да удари момиче? Е сбъркала си. Аз и брат ми се защитаваме взаимно не както ти и сестра ти, която гледа ей там и ти се смее, защото си жалка. 

   Продължавах да я удрям докато един до болка познат глас не ме спря. 

- Миранда Джаваад Малик спри! -извика Барбара. 

  Погледнах на там и се отдалечих от Лиза, а Зак ме гледаше с чувство за страх.