Любов излязла от проект

Chapter 15

  На сутринта се събудих от тропането в кухнята. Погледнах до мен и видях спящия Люк. Боже беше толкова красив. Спомените от снощи нахлуха в главата ми, усмихнах се. Това беше най невероятната вечер. Станах, отидох да се измия и облякох топ с паднало рамо, клин, кецовете които бяха до леглото и си вързах косата на небрежен кок. Слизах по стълбите когато чух познатия глас на Ади. Затичах се и се хвърлих на гърба ѝ. 

- Адиииииииии -увих крака пред корема ѝ и я гушнах. 

- Мирандаа -тя ме свали от себе си и ме гушна.- Толкова ми липсваше, красвице. 

- И ти на мен -гушнах я силно.- Ама тук е чисто. 

  Чак сега забелязах че Найл ни гледа. 

- Да дойдох и Найл ми отвори с ръкавици и ми каза да си отида в стая и да сляза след час за да направим закуската. -засмя се тя. 

- А вие снощи с Люк къде се дянахте по едно време? -погледна ме Найл. 

- Ами...в моята стая -усмихнах се. 

  Да те знаеха за личния ми живот за това Зейн преби Зак. 

- Какво правихте? -погледна ме Найл. 

- Секс. -гледах го сериозно. 

- Олллллллл нямаш задръжки. -засмя се той. 

- Ами живота с Хари ме научи на това.  -кимнах бавно.

- Това е братовчедка ми -засмя се Ади. 

- Ама чакай вие не сте ли сестри? -Найл гледаше като гръмнат. 

- Мне -засмяхме се двете. 

- Но Зейн кказа..-изглеждаше объркан. 

- Зейн каза че Ади му е като сестра. -смеех се.- Пак не си разбрал нещо. 

- Е нали е рус. -Ади също се смееше. 

- И е ирландец -превих се на две и се смеех.

- Добро утро -Зейн се засмя.- Ади ти си тууук. 

  Тя се затича към него и го гушна. Толкова е щастлива при нас. Трябва да говоря с мама да я осиновят, защото родителите ѝ починаха преди доста време в катастрофа. От тогава Ади я е страх да кара и ние със Зейн сме ѝ лични шофьори или си наема такси. 

- Миранда гладна ли си? -погледна ме Зейн. 

- Не, но ще отида да събудя Люк. -усмихнах се и се качих горе. 

  Влезнах тихо в стаята си и седнах до Люк започвайки да го бутам леко. 

- Мечо ставай. Хайде -шепнех в ухото му. 

- Още пет минути мамо. -измрънка той и ме гушна. 

- Не е мама, бейби. Ставай чакат ни за закуска. 

- Миранда? -той отвори сънено очи.- Снощи беше хубаво. 

- Така е бебе. -засмях се. 

  Гушнах го и го сръчках в ребрата. 

- Хайде мързелчо ставай. Има палачинки за закуска. -усмихнах се. 

 Люк се поизправи и ме целуна. Излязох от стаята и го оставих да се облича. Слезнах при останалите и се качих на конче на Зейн. Той ме занесе в кухнята и всички изчакахме Люк. Той дойде и всички седнахме по местата си. Ядяхме и си говорехме за днеска. Стана време за училище и Лу закара мен, Люк и Хари. 

- Мерси Лулу. -усмихнах се и го целунах по бузата. 

- За вас винаги. -усмихна се той. 

  Влезнахме в двора и всички ни кимаха и поздравяваха, освен Лиза и Зак. Нищо и по добре. Радвам се че не ми говорят.  Влезнахме в час и изкарахме останалите без да бягаме, защото Зейн ни заплаши че ще ме изпепели. След часовете отидох в кабинета на директорката, както трябваше и влезнах. 

- А Миранда тъкмо на време -усмихна се тя.- Това е сина ми Киан. 

  Той се обърна и се усмихна. 

- Мамо ние вчера се запознахме. -засмя се той.- В моля и тя ми даде очилата си, заради феновете. 

  И двамата се засмяхме. С Киан излезнахме от кабинета на майка му и обиколихме училището. Показах му всичко. 

- Е това е. -усмихнах се и се върнахме при майка му. 

- Киан -тя се усмихна.- Ще помогнеш на Миранда с първото ѝ видео нали?