Любов излязла от проект

Chapter 6

- Да! -измих се и увих една от меките кърпи около себе си.

- Знаеш, че съм такъв!

- Не беше такъв.

- Сега съм.

Излезнах от банята и се облякох. Взех си телефона и се разхождах безцелно из улиците докато телефона не звънна.

- Ало?

- Миранда? -Люк звучеше притеснено.

- Какво има?

- Къде си? Часовете започнаха преди два часа, а теб още те няма.

- Няма значени. Кажи на госпожите, че не ми е добре. -затворих и тръгнах към болницата.

Когато влезнах там момичето от информация веднага скочи на крака и ме поздрави. Кимнах и се качих при Джеймс. Влезнах в стаята и седнах тихо до него, защото спеше. Гледах го така докато не се размърда. Той отвори зеленикаво-сините си очи и се усмихна сънено.

- Ей Миранда. -каза с дрезгав, от съня си, глас.

- Здрасти -целунах го по челото- как си?

- Оправям се. Ами ти?

- Няма значение.

Мда не обичам да казвам чувствата си. Някой хора питат от уважение, а не защото се интересуват какво наистина чувстваш.

- Има. -настоя той.

О да. Джеймс беше един от малкото хора, които наистина се интересуваше как се чувствам и какво ми е.

- Брат ти.

- Какво за Зак?

- Събрахме се отново, но ме ревнува от Люк, едно момче с което правя един проект по биология.

- Той не е ревнив -надигна се от леглото и ме придърпа към себе си в мечешка прегръдка.- Какво му е станало?

- Не знам. -сгуших се в него,- но е малко кофти от негова страна спрямо мен -прошепнах.

- Ти не заслужаваш това отношение -целуна косата ми.

- А сега ме е страх да не направи нещо на Люк. -затворих очи.

- Той се промени. -погали гърбът ми.- Стана по ревнив, повече самовлюбен.

- Смахнал се е. -засмях се.

- А ти не си ли на училище? -огледа ме подозрително.- Къде ти е раницата?

- Ами не отидох. -погледнах пръстите си.

- Защо? Зак ли е проблема?

Кимнах.

- Страх те е?

- Ами...да...

- Защо?

- За да не направи нещо на Люк.

- О малчо. -притисна ме към себе си.

Вратата се отвори и Зак връхлетя с една от курвите в училище.

- Зак кое е това момиче? -Джеймс го изгледа злобно.

- Ами... -проточи той.

Станах и си тръгнах целувайки Джеймс по челото. Избягах от болницата със сълзи в очите. Заболя ме. Не за това, че ме е излъгал, а от това че ми е изневерил. Да ми беше казал, че иска да се с мен само за да накара Лиза да ревнува. "Той е боклук. Обади се на Люк" замислих се. Да му се обадя ли? Не няма смисъл. Какво ще му кажа? Да отложим срещата, защото Зак ми изневери и не се чувствам добре. Не. Няма да му се обадя. Аз не съм такова момиче. Аз се боря, инат съм. Никога не съм страдала повече от час за момче. Ще мине.

Влезнах в един парк и седнах на пейка близо до езерце пълно с лебеди. Прекрасни птици, едни от любимите ми. За съжаление не взех малко хляб за да ги нахраня. Те дойдоха при мен. Мислех че те са страхливи, но явно съм грешала. Един от лебедите положи глава в скута ми. Започнах да гала перата му. Толкова нежни и меки, а той стоеше. Лебеда стоеше с глава в скута ми и ми даваше да го галя. Хората минаваха покрай мен и ме гледаха все едно съм луда. "Да пипъл галя лебед! Не съм луда! Птицата сама дойде при мен." Подсъзнанието ми крещеше на хората. Минало е доста време защото по едно време лебеда вдигна глава и отиде в езерото, направи едно кръгче и застана пред мен подготвяйки се за сън. Телефона ми звънна и лебеда скри глава под крилото си готов са спи.

- Ало?

- Миранда? Плачеш ли?

- Н-не... -прошепнах