Любов излязла от проект

Chapter 2

 - Какво искаш от Миранда, Люк? -намеси се Хари. 

 - Искам просто да поговорим... -погледаха се. 

 - И трябва да тук във фитнеса? -шепнеше злобно Хари.- Защо? За да я унижиш пред мен и всички в залата ли? Няма да ти го позволя. Няма да позволи да излиза и с мъжка курва като теб. Брат ти си по-зле от Мелиса мамка му. 

 - Хари! Люк! Стига. -застанах между тях.- Ако ще се биете има двор, но не намесвайте мен защото ще стане много лошо за вас двамата. 

  Знаех че ако се сбият и намесят мене, брат ми ще дойде и ще им спука фамилийте. Побиха ме тръпки при тази мисъл. Зейн да дойде и да спука задниците на приятеля ми Хаз и Люк. Не не исках да става така, обичам Хаз, но Люк...не знам. Но със сигурност Хари повече от приятел не го обичам. 

 - Хаз много добре знаеш какво ще се случи ако се сбиете заради мен. -напомних му последния път. 

   Мда. Брат ми дойде в училището и го преби, защото се беше сбил заради моя милост. Нямам проблеми да се бие, но не и за мен. Аз мога да се бия, Зейн ме научи много добре, но Хари не го знае това, което ме дразни. А и при всеки проблем Зейн някакси научава за това и е бърз когато идва тук. Чудя се дали не е вампир по някой път, но не е. Той обича слънцето, за разлика от мен. 

  Оставих момчетата да се заяждат и отидох на боксовата круша. Сложих си ракъвиците, за които нашите платиха цяло състояние, само за да не ползвам изпотените тук и започнах да я удрям. Удрях я поне докато не изкарам гнева си от сутринта, стреса от училище и тази случка. Хари дойде и хвана крушата а аз продължих да я удрям. Добре че не е човек иначе щеше да е с няколко счупени ребра, глава и крайници. Зейн ме беше научил да се бия добре, и аз тренирах усилено за да не губя форма. Той много се радваше когато се прибираше и ме виждаше във фитнеса, пред боксовата круша, която тате ни купи. След време с Хари си сменихме ролите. Той направи същото като мен. Изкара си стреса. Забелязах че ударите му вече започваха да губят силата си. 

 - Хаз? -погледнах го.- Умори се. Дай да правим коремни, ако искаш. 

 - Добре. А съм пръв. -кимна към дюшеците.

  Хари легна на един от тях, а аз седнах на краката му и той започна. Продължи до деведесет и  спря. 

 - Хайде, Хаз. Още десет. -ръчнах го в корема.- Ти каза, че можеш сто, ама направи деведесет. Какво има? Коя скучубра те разстрои? Кажи ми ще я спукам. 

 - Лол, Миранда. Никоя не ме е разстроила. -погледна ме.- Ще направя още десет при едно условие. 

 - Ще ми съсипеш нервите и ще умра по рано заради теб, -ударих го по ръката- казвай какво искаш. 

 - До сто да ми даваш на всяка направена преса целувка. -засмя се той. 

- Хубаво -извъртях очи- но само за да направиш останалите десет и да станат сто. 

  Той започна отново. Броях на ум. Едно...целувка. И така до десет. Устните му бяха меки, но Хари не беше момчето за мен. Аз харесвам момчета, които не са като Хари. Не знам той не е мой тип. 

 - Ти си Миранда. -стресна ме Хари и си разменихме местата. 

  Направих сто без да спра. Усмихнах се на Хари. 

 - Сега? -погледнах го въпросително.- Кой уред? 

 - Аз мисля да приключваме -каза Хари,- но ако искаш ще потичаме по пътеките, защото имам нужда да потичам и аз.

 Той стана от краката ми и ми помогна да се изправя. Отидохме до пътеките и аз се качих на тази, която по-рано бях тичала. Пуснах я на средна скорост. С Харолд започнахме да тичаме. Гледах огледалото пред нас кой влиза във фитнеса, даже не бях забелязала, че ги броя, но десетия който влезе беше Зак и беше разстроен. Спрях веднага и тръгнах към него. 

 -Зак какво има? - поглаих го по бузата и го накарах да ме погледне.- Кажи ми моля те. Какво има?