Любов излязла от проект

Chapter 9

-Свикнала съм. Хари също е прасе. -засмях се- Както и по- големия ми брат.

- Олеле -изглеждаше като гръмнат.

- Мда. -намигнах му и започнах да се храня.

Ядяхме мълчаливо, само тихото шепнене на прислужниците се чуваше. Обсъждаха нещо за Зейн и мен, от време на време и за Люк. Разбрах че Зейн ще се връща скоро и май ще бие Люк, ама няма да му позволя. Може да не харесва гаджетата, но аз си обичам Люк и се надявам и той да го заобича, макар че ако ме нарани ще си пати, но това е друг въпрос.

- Ще закъснеем -засмя се Люк докато изяждах и последното парче от палачинката.

- Няма -усмихнах се.

-Пеша сме. -припомни ми той.

- Не не сме. -изпих си сока. -Имаме кола.

- Ти имаш книжка? -изглеждаше изненадан.

- От две години. -Засмях се.

- Леле -той стана. -Имаш кола с в повечето пъти ходиш пеша до училище. Ей Миранда, днес един приятел има рожден ден и ме покани на купон, каза че мога да доведа който искам. Ще дойдеш ли с мен на купона за рождения ден на Аштън?

- Съгласна, а за колата...-засмях се- сбъркано дете съм.

- Не си. -Люк дойде до мен.- Тръгваме ли?

-Да -станах и тръгнах към хола.- Не гледай там.

- Не гледам. -оправда се той.

- Усещам Хемингс. -обърнах се.

- Сигурно. -хвана ръката ми.- Повечето момчета гледат там.

Усетих електричеството между нас. Това го нямаше когато бях със Зак. Нещо в Люк ме караше да се чувствам защитена, обичана. Той...може би беше той...

- Ей сладур, -гушкаше ме той- къде се отнесе?

- Замислих се за нещо. -сгуших се в него.

- Хайде да тръгваме. - каза той и се пресегна за ключовете от сааба.- В колко да те взема от вас довечера.

- Възможно най рано. -хванах ръката му.

И ето пак. Същото електричество. Мамка му какво ми става? С неговите прекрасни сини очи, руса коса с вдигнат перчем и устните му...меки..и пирснига. "Стегни се Миранда! Той е обикновено момче." Извика подсъзнанието ми. Мислено му бих едно круше и го оставих да се гърчи от болка.

Вървях към колата стискайки Люк за ръкара. Отключих и се качихме.

- Значи тази е колата дето всички гледаха. -прошепна той.

- Това е една от моите. -засмях се.

- Колко коли имаш? -погледна ме той.

- Около 4 -усмихнах се.

- Лол, но тази е уникална. -седна до мен.- Колко дига?

- На магистрала 300. -запалих и тръгнах.

- Тиха е. -отбеляза той.

- Не си я чувал на празна магистрала. -засмях се.

- Ще стигнем ли на време? -попита той.

Натиснах газта и минах пътя за 3 минути.

- Ето ни. -изключих двигателя и слезнах.

- Бърза е. -слезна и се засмя.

Заключих колата и застанах до него.

- Влизаме ли господин навреме ли сме? -изимитирах го.

Тръгнах пред него и веднага спрях. В двора на училището беше брат ми и беше заковал Зак за едно от дърветата.

- Мамка му. -затичах се на там.- Зейн!

Той ме погледна. Беше бесен. На мен? На Зак? На кой?

- Няма да пипаш сестра ми повече. -погледна Зак отново,- тази руса курва с която ѝ изневери...ще си останеш с нея и няма да я пипнеш Миранда и с пръст.

- Зейн стига! -извиках.- Не ми е за първи път! Престани.

- Не е за пръв път? -той го срита в топките.- Колко пъти си ѝ изневерявал?

- Ппоне около 10 пъти. -призна той.

- Десет. -извика Зейн.- Не мислиш ли за нея?

-М-мислех...-прошепна той.

- Не си. -Зейн му наби едно круше в носа.- Ще се научиш да уважаваш момичетата. Ясно?