Любов излязла от проект

Chapter 12

  Барбара дойде до мен и ме прегърна.

  - Сега разбрах защо Зейн ме пита къде съм. -засмя се тя. 

 - Съжалявам ако  сме прекъснали някоя важна работа Барб. -гушнах я. 

 - Нямам спокойно. -тя се изплези.- И без това се разделих с Джей заради един специален човек. 

 - Брат ми нали. -хванах ръцете ѝ.- Зарбара ще има отново нали? Нали? 

 Тя само кимна и аз започнах да подскачам като малко дете. Зейн дотича до нас и гушна Барбара в гръб тя се засмя и го целуна. 

- Ъгх прекалено любов на едно място -засмях се и се качих на конче на Люк.- Ние с Люк влизаме в час, а вие правете каквото искате. И без това госпожата ме мрази. 

  С Люк тръгнахме към входа на училището и влезнахме. Бяхме в стаята по история и седнахме на задните чинове при Хари. 

- Миранда кво стана с Лиза? -погледна ме къдрокоското.

- Удряш Зейн, малчо убива -засмях се, защото той знаеше за това много добре.

- Мда. -Хари погледна към Люк. 

- Тишина в залата. -изкрещя госпожа Джаксън. 

  Всички млъкнаха и я погледнаха, само аз си вадех химикалката. 

- Госпожице Малик, какво правите? 

  Пак ли ще се заяжда с мен? Това че Зейн не е слушал в часовете ѝ не значи че аз не слушам. Изведнъж вратата се отвори и вътре връхлетяха Зейн и Барбара. Между другото и тя е учила тук при тая злоба. 

- Господин Малик? Госпожице Палвин? -тя изглеждаше изненадана. 

- Решихме да видим новото поколение как се справя в часа по история. -изсмя се Зейн. 

- Добре...сядайте. -тя извъртя очи и Зейн и Барбара се настаниха пред нас с Люк. 

  По време на часа ние петимата си шушукахме докато госпожата не ме изгони. 

- Миранда вън! -извика тя.

- Ама какво съм направила? 

- Излизай вън иначе ще викна директора. 

- Ще го извикате за това че не съм направила нищо, нали? -събрах си нещата и излязох показвайки среден пръст на Зейн и госпожата и седнах пред кабинета. 

- Я Миранда са я изгонили. - Аш дойде до мен. 

- Здравей и на теб Ируин. -погледнах го.