Любов излязла от проект

Chapter 8

- И на мен господин, Малик, -усмихна се Люк.

- Миранда всичко за проекта ви е горе, така че ако искаш се качете, -усмихна се мама.- Ще кажа да направят сандвичи за да не стоите гладни, съгласни ли сте?

- Люк? -усмихнах му се.- Кажи ти.

- Ако не ви притеснява..-сведе глава момчето, а майка ми се засмя.

Изгледах я с такава злоба че тя млъкна веднага. Тиха я искам и тя е тиха. Добра мама.

- Добре ще им кажем да ви приготвят. -усмихна се тате.

Качихме се в стаята и забелязах че са сменили чаршафите от снощи.

- Е Люк това е моята уникална с тая -направих въздушни кавички.

- Добре си е - засмя се той.- И нещата за проекта са на леглото.

- За всички проекти, нашите оставят нещата тук -посочих леглото- или на бюрото.

- Имаш отговорни родители -той седна на леглото.

- С много неотговорна дъщеря. -седнах до него.

През повечето време се спукахме да се хилим като олигофрени, че докато правихме проекта едва не го залях с кола. Цяла вечер прекарахме да обсъждаме и подготвяме проекта, че накрая нямахме сили да станем от земята и заспахме.

Сутринта усетих че нещо или някой става до мен, но пак се унесох. След час Люк ме будеше.

- Миранда, хайде сладур. -той шепнеше в ухото ми.- Ще закъснеем за училище.

- Пет минути мамо, -завъртях се на другата старана.

- Пет минути, не. -заинати се той.- Ставай или ще те накарам да станеш.

Отворих очи.

- Остави ме да спя. -погледнах го.

Ах тези очи. Обожавам ги. Искам да са само мой. Моя Люк. Гледах очите му как потъмняват.

- Миранда няма да спиш! -целуна челото ми.

- Моля -направих мила физиономия.

- Не. -целуна едната ми буза.

- Моляя -мрънках.

- Не. -целуна другата ми буза.

-Хайде де! -разроших косата му.- Само пет минути.

- Не. -наведе се и разби устните си в моите.

Избутах го. "Какво по дяволите направи? Мамка ти откачалке. Защо? Може би това беше последния ти шанс да докоснеш устните му!" Започна да крещи подсъзнанието ми. Да беше права. Защо го избутах?

- Ставаш ли?

- Да мамо ставам -изправих се.

- Добре сладурче -засмя се той.

Станах и отидох в банята измивайки се и излязох.

- Измих си зъбите с твоята четка. -усмихна се той.

- Усетих -изплезих се.- имаше твоя вкус.

Той се изчерви. Оле не знаех, че момчетата се изчервяват. Извадих си потник и дънки от гардероба. Влезнах в банята и се облякох, сложих малко грим и пъхнах дрехите от вчера за пране и излязох.

- Еха Миранда...-огледа ме той. - Ти с грим?

- Мда. Нищо лошо. -застанах зад него и се качих на конче.- Давай Люк. Надолу по стълбите към трапезарията.

- Добре принцесо. -засмя се той и тръгна надолу.

Люк ме носеше на конче до кухнята. Слезнах от него и седнах на масата.

- Заповядайте господин Хемингс -посочих стола му.- Само да знаеш че се храня като прасе.

- То и аз съм същия. -засмя се той.