Любов излязла от проект

Chapter 7

- Напротив. -извика Люк.- Къде си?

- В парка с лебедите -прошепнах.

- Идвам. -затвори.

Седях и гледах заспалия лебед. Той беше свободен и не се мразеха един с друг, а се обичаха безусловно . Гледах го докато някой не ме прегърна.

- Срещата се провали, но няма значение. Какво има -прошепна Люк в ухото ми.

- Зак -сгуших се в него.

- И аз имах проблем с него днес. -срещнах погледа му и се изгубих в него.

- Какво ти направи?

- Развика ми се.

*Ретроспекция* (Luke's POV)

Говорех си с Аш и Майкъл за Миранда.

- Момчета къде да я изведа? -държах телефона си в знак че тя ще звънне.

- На ресторант? -гледаше ме той.- Не знам. Майки е по срещите.

- Заведи я на любимото ѝ място и направи пикник. -разроши ме той. - Направи го романтично със свещи и прочее. Вземи вино, но не прекалено скъпо. Тя може да е дъщеря на богаташи ама не паарува от моловете, ако си забелязал.

- Да така е. -усмихнах се при спомена че я видях в един малък бутик иси беше купила няколко силиконови гривни, които носеше всеки ден.

- Ей Хемингс -Зак извика и го погледнах.

- Кажи

- Какво искаш от Миранда?

- Каквото искам тя го знае. Няма да ти казвам на теб.

- Напротив ще ми кажеш или...

- Или ще ме набиеш? -прекъснах го.- Зак не се прави на бияч, защото цялото училище знае че си ял бой от братът на Миранда и така или иначе ако стане така че отново да я нараниш този път няма кой да те отърве от него.

Той млъкна, а Аш ме гледаше все едно съм от Марс. Погледнах приятеля си и той вдигна палец нагоре.

*Край на ретроспекцията* (Miranda's POV)

- Не те е ударил нали?

- Не - погали косата ми,- не ме е. А на теб какво ти направи?

- Н-нищо -прошепнах.

- Не е нищо, бу -каза той и ме притисна към себе си.

- С него...със Зак...събрахме се и...и той ме ревнуваше от теб, а днес -преглътнах сълзите си,- бях при брат му и си говорехме, тогава Зак влезе с една от курвите на училището. Бяха хванати за...ръце.

Разплаках се и се сгуших в Люк.

- Днес...-гушкаше ме той- с Лиза...се целуваха.

- А уж ме обичал -стисках тениската на Люк и не исках да я пусна.

- Има хора, които те обичат -целуна косата ми.

- Надявам се -изтрих сълзите си и се усмихнах. - Нашите искат да се запознаят с теб.

- Така ли? -изглеждаше изненадан.

- Мда. Снощи го споделиха с мен.

Той се засмя.

- Значи ще отидем у вас?

- Мда. Ще отидем у нас.

- Добре. -стана и ми подаде ръка- да вървим да се запознаем с вашите, госпожице.

Засмях се и станах. Сгушихме се един в друг и тръгнахме към нас.

- А защо пак...-телефона ми го прекъсна.

- Извинявай -погледнах го и вдигнах. - Ало?

- Ей...Миранда -каза Зак.

- Какво искаш боклук? -почти извиках.

- Прости ми. -прошепна той.

- За какво? -сгуших се в Люк.- За това че ми изневери с Лиза? За това че втори път ме лъжеш? Не, Зак, няма да ти простя. Това беше края на абсолютно всичко между нас.

- Късаш с мен? -каза уплашен.

- Да. Разбери че не само ти можеш да нараняваш момичетата, а и те теб. -затворих и пъхнах телефона в джоба.

- Тъкмо щях да питам защо си пак с него, -притисна ме към себе си,- но разбрах.

- Той е задник. -погледнах Люк,- но да не говорим за него, да мислим за проекта и нашите.

И двамата започнахме да се хилим като идиоти. Не спряхме докато не стигнахме до нас.

- Дишай Люк. -поех си дълбоко въздух. -Трябва да сме сериозни.

Той направи същото като мен и влезнахме. Нашите отново бяха като вчера.

- Ехоу. -провикнах се докато персонала взимаше якето на Люк.- Хей мамо, тате.

- Здравейте. -поздрави ни тате.

- Тате, мамо...това е Люк Хемингс. -хванах ръката му. - Момчето с което правя проекта.

- Приятно ми е господин Хемингс. - каза татко и подаде ръката си.