Взех си раницата и излязох телефона ми остана под чинът бях доста ядосана и не исках да се връщам да го взема пак щях да видя тоз уруд.
Прибрах се в нас и звъннах на Хриси да дойде тя ми е също важна приятелка. Слязох да си взема вода да пия и Намджун беше в кухнята.
Намджун:Джи довечера ще идват двама мой приятеля нали няма да ти пречат.
Аз:Споко Хьонг аз ще съм с Хриси в стаята ми има много за какво да си говорим.
Намджун:Добре Джи.-каза и ме прегърна.Ток беше доста висок,а аз бях ниска.
Върнах се в стаята си и легнах на звънеца се позваня ядосах се че трябва да ставам,но това сигурно беше Христяна затова бързо слезих да тя беше.
Хриси:Джесиии.Здравей.
Аз:Хрисиии.Здравей.
Прегърнах ме се и се качих ме в моята стая говорих ме си вече два часа телефоните ни се зареждаха.
Аз:Чакай сорка че те прекъсвам,но да ти кажа преди да забравя.
Хриси:Давай ма флегмо.
Аз:Госпожата ни си счупи кракът и ся има ме заместник който е на нейните години а тя таз беше на 24 и значи и той е,а аз и Хоби гледах ме драма и той ни е забеляза че не сме го слушали и ме остави да го слушам след часът и бях с слушалки и го изхвърли в кошът. И си забравих телефонът и ся съм със старият ми.
Хриси:Ма тоз нормален ли е ма как ш ти изхвърля слушалките така.
Аз:Бягай напсувах го малко и излязох. Все ми е тая не съм мислила че ш го кажа ама Госпожицата ми липсва.-звънеца звъна.
Намджун:ДЖИИ ОТВОРИ ДА СЕ ОБЛЕКА ЧЕ СЪМ ГОЛ.
Аз:ГНУСЕН СИ.
Хриси:Хахахахх. Колко са обичате.
Аз:Ама направо. Ела с мен да отворим.
Хриси:Оке-слазох ме и сакатата Христяна са уби кат кучи на земята не знае как да слиза по стълбите.
Отворих вратата пред вратата стоеше Джин най добрият приятел на Намджун зад него и беше още някой ама Джин закриваше гледката
Аз:Джинии- казах и му се хвърлих да го гушна щот е много готин.
Джин:Джи охо липсвал съм ти явно.-каза и ме гушна също. Оделих се от прегръдката и ги поканих да влязат държах им вратата Джин влезе,а след него видях нещо което исках да в просто сън.
Аз:Не може да бъде.-казах и изкрещях и хванах Христяна за ръката и се качих ме горе като по пътя Христяна се бутна в Намджун.-Намджун гледай къде ходиш бе нахалник-казах аз щот бях изнервена и уплашена.
Намджун:ХРИСТЯНА СЪЖАЛЯВАМ-каза защото я бутна когато се блъснаха.
Хриси:НЯМА ПРОБЛЕМ.-не спирах да я влача след мен и я вкарах в стаята ми.
Аз:Христяно тоз с розовата коса е новия даскъл.Що за късмет ще имам да е приятел на брат ми мамка му защо на мен. Сега какво ще правя ако каже на Джун как съм се държала в часът Джуни ш ме убие.-казах и започнах да се тръшкам на пода и да се въргалям.
Хриси:Ма я са стегни ма. Няма да каже нищо само тря го слушаш от сега нататък.
На вратата се почука силно.
Аз:Намджун идва да ме убие.
Хриси:Аз че отворя-стиях на земята и не спирах да се въртя бях с затворени очи щот Джун щеше да ми вика.
Джимин:Джеси забрави нещо в училище.
Аз:Джун съжалявам не исках да....-отворих си учите и видях г-н Джимин.Който ми държеше телефона и се усмихваше.
Джимин:Спокойно няма да кажа на брат ти затова,но от теб зависи от сега на татък как ще се държиш в часовете ми бонбонче.
Аз:Обещавам ти че ще те слушам. Само не му казвай нищо моля те моля те.
Джимин:Стига си се молила няма да му кажа никога.-каза и ми подаде котрети си в знак на клетва веднага си подадох и моето и ги заклучим ме.
Аз:Благодаря,благодаря,благодаря-казах и го гушнах силно защото бях се зарадвала че няма да каже на Джуни.
Г.Т.Н.Джимин.
Джеси като ме видя се стресна. Аз знаех че е сестра на Намджун.Тя си беше забравила телефона в училището затова и го донесох,но тя беше толкова напрефюхната от мисълта да не кажа на Намджун как се е държала че когато и обещах да не казвам тя ме прегърна. Когато ме прегърна не можех да помръдна тя взе действие което ме обърка. Дръпнах я от мен усмихнах и се и слязох стана ми топло и отидох да пипна вода. Нещо ми стана като ме прегърна.
