Качих се в стаята си и си взех душ облякох си пижамата и си взех книга и започнах да я чета. Вратата се отвори и Намджун влезе.
Намджун:Много съжалявам че не можах снощи да съм до теб
Аз:Няма проблем хьонг.-казах и го прегърнах.
Той излезе от стаята аз оставих книгата на нощното шкафче и си легнах.
Сутринта станах за първи път без някой да ме буди. Започнах да се управям за училище,но униформата ми беше мокра. Затова се облякох така.


Намджун ме закара до училище и влязох видях Хоби който се беше забил в телефона си. Влязох в стаята и седнах до него и го дръпнах за ухото лекичко. Той като ме видя веднага се хвърли и ме прегърна щях да падна от стола.
Аз:И ти ми липсваше.
Хоби:Добре ли си.Нали не си ранена.
Аз:Жива и здрава съм.-той се усмихна и пак ме прегърна.-Какво имаме първия час.
Хоби:История с г-н Джимин.
Аз:ОФФФ-изпъшках и се облегнах на стола.
Г-н Джимин влезе в класната стая и ни провери всички ли сме тук само Шуга липсваше с него не се имам никога не съм говорила с него той е наркоман.
Г-н Джимин:Къде е Шуга.-вратата се отвори и Шуга влезе и си седна на мястото.-Джесика защо си без униформа.
Аз:Беше мокра г-не.
Г-н Джимин:Само оправдания.
Аз:Ами вижте Шуга той всеки път е без униформа защо на мен ми правите забележка.
Шуга:Да господине защо и правите забележка тя ще се разплаче още малко.
Г-н Джимин:Достатъчно да започваме часът.
Шуга:Не не можем да започнем часът. Първо и обяснете защо не сте ми направили забележка.
Аз:Млъквай Шуга.
Шуга:Не си човекът който да ми казва какво да правя.-каза той и си Ст от мястото и дойде до мен направи знак с глава на Хоби да се махне от мястото си той се махна и Шуга седна на неговото място. Погледна ме на криво и щракна с пръсти и показа към г-н Джимин-часът започна.
Не разбирах какъв му е проблема на тоз тъпак. Часът като свърши взех си чантата от стола и тръгнах да ставам,но Шуга ми хвана ръката силно и ме тросна обратно на стола като не ми пускаше ръката и я стискаше силно.
