Г.т.Н.Джимин
Качих Джеси в стаята и и я сложих на леглото. Отидох до нейната баня за да взема някакви кърпи и ги намокрих отидох до нея и започнах да и бърша ръцете след като ги избърсах седнах до нея. И започнах да я галя по главата и се надявах да се управи. Слязох долу.
Джин:Какво стана.Къде е Хоби.
Аз:Тя го гонеше и една кола идваше с бясна скорост към нея,но докато Анмджун я предупреди вече беше доста близо до нея и някой я бутна за да я спаси,но предполагам че колата удари момчето което я спаси.
Хриси:Хоби къде е.
Аз:Джун ще го закара до у тях.
Джин:Кое беше момчето.
Аз:Не знам.
Джин:Чим Чим може ли да останеш тук докъто Джун се върне аз ще закарам Хриси до у тях.
Аз:Разбира се.
Качих се горе в стаята и. Тя все още не беше в съзнание. Затова реших да звъна на личния ми доктор да дойде и да я прегледа. Пратих и адрес са и и тя веднага дойде. Влезе да я прегледа. И след 20мин излезе.
Тя:Джимин момичето е птиживяло паник атака трябва да си почива. Сложих я на системи. Оставих котика с хапчетата който трябва да пие и да се храни с здравословни храни.
Аз:Благодаря ти Рита.
Тя:За теб Джимин винаги.-усмихна се и си замина.
Влязох в стаята на Джеси и седнах до нея. Видях телефон на земята вдигнах го и го включих видях публикация която ме смути. Ядосах се и утре щях да мисля какво е това.
След 1час тя започна да се разбужда доближих се до нея и започнах да и бърша пита от челото.
Аз:Добре ли си.
Джеси:....-тя се опита да каже нещо,но не можа да говори.
Аз:Какво има кажи нещо.-тя се опитваше,но нищо не ставаше.-Напиши на телефона.
Джеси:(Не мога да говоря)
Аз:Боли ли те нещо.
Джеси:(Не)-тя не можеше да говори сигурно защото беше много уплашена.
Намджун ми беше звъннал и каза че ще устане вечерта в болница с момчето,аз трябваше да се преберв защото утре съм на училище да преподавам. Намджун каза че е пратил някой да стой с Джеси затова се прибрах.
Г.т.Н.Тейхьонг.
Както си стоях и гледах филм някой ми звъна спрях си филма и отидох до кухнята да си взема телефона. Видях че Намджун ми звъни.
