Микаела
Реших да направя вечеря за мен и Ал .
Ще направя спагети.
Сложих вода на котлона и зачаках водата да заври. Минаха минути и водата започна да ври. Взех малко сол и сложих във водата след което сложих и спагетите.
Спагетите вече бяха сварени. Сложих ги в една тава след това започнах да правя соса .
Соса беше готов и затова го изсипах върху спагетите.
Разделих спагетите в две чинии сложих ги на масата и сипах за себе си сок а за Ал вино .
След което отидох до стаята на Ал и почуках след което влезнах но той не беше в стаята си. Реших да проверя в кабинета му . Отидох до вратата на кабинета и почуках и влезнах . Ал беше вътре и правеше нещо на лаптопа. Ал дори не си направи труда да ме погледне . Погледът му беше забит в лаптопа.
-Ал ела да вечеряме.-казах аз като се опитвах да звуча щастливо.
-Не съм гладен . Ти яж .-каза ми той докато гледаше нещо на лаптопа .
-Моля те ела не искам да съм сама.-казах аз надявайки се да приеме .
-Микаела казах нещо . Върви и яж после ако искаш лягай после.-каза ми той ядосан.
-Ал до сега съм готвила за нас двамата. Трудих се . А ти дори няма да ди направиш труда да опиташ спагети.-казах аз вече с насълзени очи . Не обичам когато се държи така .
-МИКАЕЛА КАЗАХ НЕЩО. НЕ ИСКАМ ДА ЯМ . ЗАРАДИ ТЕБ НЕ МОЖАХ ДА СВЪРША НИЩО. ТАКА ЧЕ ИЗЛЕЗ ОТ ТЪПИЯТ КАБИНЕТ ИЛИ ТИ ОБЕЩАВАМ АЗ ЩЕ ТЕ ИЗКАРАМ.-изкрещя всичко това а аз се уплаших и излезнах.
Веднага отидох в стаята си и се заключих. И оставих всичко да излезне . Започнах да плача като фонтан .
Не го съдя за това че ми крещя . Той ме помоли за едно нещо а аз направих точно обратното.
Алехандро
Знам че всички ще кажат браво Алехандро не трябваше да й крещиш. Обаче ако бяхте на мое място щяхте да ме разберете .
Обичам я но трябва да я науча да ме слуша .Искаше ми се да отида да я целуна . Но трябва да съм твърд.
На следващия ден
Микаела
Събудих се към 7 . Станах от леглото и се огледах в огледалото. Приличах на зомби спиралата ми се беше разтекла и имах торбички под очите.
Веднага отидох в банята и съблекох дрехите които дори не си бях направила труда да сваля снощи .
Изкъпах се облеках си спортен екип и слезнах в кухнята. Където храната стоеше и сигурно беше изтинала. Взех двете пълни чинии и ги прибрах в хладилника.
Реших да направя два сандвича за мен и Ал . Започнах да ги правя. След малко бях готова и в този момент Ал влезе изтупан както винаги .-Добро утро Ал.-казах аз опитвайки да звуча весело.
-Да добро да е.-каза той като си наля чаша вода.
-Направих ти сандвич. Заповядай.-казах аз като му подадох сандвич .
-Не благодаря. Аз ще тръгвам. Чао дребосъче слушай мама.-каза той като погали корема ми.
-Добре. Приятна работа.-казах аз напът да му се разкрещя но тъй като съм виновна ще е добре да си мълча.
-Благодаря. А и след два часа шофьора ще те чака за да те закара до мола. Мелиса и Кейси ми казаха че ще ходите за рокля. Ето вземи тази карта купи си каквото пожелаеш. И без глупости нали?-попита ме той с онзи укорителен поглед. След това ми даде и кредитна карта.
-Благодаря. И спокойно този път няма да правя нищо.-казах аз и взех картата .
-Да се надяваме.-каза той и тръгна.
2 часа по-късно
Вече бях готова . Бях си облекла клин тениска и суитчър за да ми е по-лесно да се преоблечам а косата ми беше вързана на опашка.
Взех си телефона и картата на Ал след което заключих и слезнах долу.
Е това е 52 глава. Дано ви е харесала . Гласувайте и коментирайте.
Е тъй като скоро свършва историята ще качвам за тази история. За другата също но сега по-често .
Какво мислите че ще стане в мола?Каква рокля ще изберат Мика и приятелките й? Дали Мика и Ал ще се сдобрят ? Е ще разберете в следващите глави.
Целувки и се надявам да сте прекарали добре Коледа. 💋💋💋💋💋💋
YOU ARE READING
Моят господар
RomanceИмето й е Микаела Бейкър , на 17 години е. Родителите й работят много и почти никога не са вкъщи . И си мисли ,че това понякога е плюс, защото може да води който си пожелае ,особено момчета с които се чука, но от един месец е на сухо и това я дразни...