Тъмнината между нас

Пролог

Тази история е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията в нея са измислени и са продукт на авторовото въображение. Всяка прилика с реални събития, места, компании или хора – живи или мъртви, е случайна.

В историята има сексуално съдържание, сцени на насилие, неприличен език и като цяло може да се стори обиден за някой от вас. +18

Хоуп

...Единственото по-досадно нещо от това да попаднеш в задръстване в Ню Йорк, е да случиш в такова заедно с майка ми и фалшивото ѝ пеене. Пейдж Бренан имаше дарбата да направи престоя на всеки нюйоркчанин още по-кошмарен, ако климатикът ти се е повредил, отворил си прозореца на колата, а тя е в съседната лента и грачи по-силно, отколкото фен на концерт на Металика през деветдесетте. Осъзнах това още когато стоях в бебешкото си столче със забучен в устата ми биберон и бутилка пълна с мляко на задната седалка, че това червенокосо красиво същество, чийто цвят на косата съм имала късмета да отмъкна, ще ми бъде майка и трябва да се науча да търпя фалшивото ѝ пеене.

Четиринайсет години по-късно, единственото което се бе променило, беше мнението ми за наследствената ми червена коса, че не стоях отзад, и че можех да сваря наденички за хотдог върху бузите си от топлината, която избиваше всеки път, когато някой погледнеше към колата ни.

– Хайде, скъпа, пей с мен! Pasito a pasito, suave suavecito – мама вдигна ръце към тавана на купето и разклати косата си в ритъма на песента Despacito на Luis Fonsi, която гърмеше от радиото. Смехът отново избяга от гърлото ми, докато я слушах как се опитва да рапира с Daddy Yankee. 

В задръстване като това всеки опитен фотограф би успял да улови многопластовите нюанси от негативни настроения на нюйоркчани и да направи изложба. Мрачни, изнервени, пуфтящи. Единствените, на които очевидно не им пукаше колко дълго ще останем тук, бяха майка ми и горещият испанец в крайната лента, който се провикна към нея:

 – Давай, скъпа! Искам да го пееш също толкова фалшиво утре сутрин в лицето ми. 

Метнах раницата си, в която държах балетните си пантофки върху моето, за да скрия руменината пълзяща по бузите ми, когато тя му върна някаква шега на испански. Той се разсмя още по-шумно, подаде се през прозореца на шофьорската врата и запя заедно с нея.