7

560 110 54
                                    



Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


Кас


Хладният въздух се блъсна в лицето ми, когато преминахме зад металната врата. Много скоро над главите ни заблестяха неонови светлини и навлязохме в море от добре подредени сепарета, които вече се пълнеха с хора. Погледът ми заподскача по полуголите сервитьорки, които кръжаха около масите с табли в ръце и прибираха както празни чаши, така ѝ листчета със залози.

– Какво, по дяволите, е това място? – запитах Нина.

– Боен клуб. Собственикът му е Норман Сийл. Организира незаконни боеве предимно с непълнолетни като теб. Виждаш ли всички тези извратеняци наоколо? След малко ще крещят и ще хвърлят хиляди долари, докато момчета на твоите години се избиват в центъра.

– Ксаааандър! – непознат мъжки глас изгълча името ми почти щастливо. Обърнах се натам, откъдето дойде гласът. Мъж облечен със змийско сако и ботуши от крокодилска кожа закрачи към нас. Изглеждаше така, сякаш е отмъкнал реквизита на някое комедийно шоу. – Ето го най-после и малкото братче на Назарови. Жалко, че баща ви не е тук. А простете, вие го наричате Анатолий – клоунът пред мен ме огледа от глава до пети. Той премрежи поглед, като че ли дънките и тениската ми го обиждаха, или по-скоро му правеха мигрена. Погледът му отскочи от мен към Влад. – Още едно малко братче?

Влад изсумтя. В пуфтенето му усетих, че вече надвишава дозата си търпимост към този човек.

– Ти трябва да си Норман Сийл, мъжагата оставил следи от пръстите си по лицето на Мила? – мъжът се усмихна кисело.

– Ксандър, Ксандър – заповтаря името ми, сякаш се беше превърнала в любимата му дума. – Аз съм бизнесмен. Не ми е приятно, когато ми се налага да изпращам събирача на дългове. – Норман кимна към огромен дебел мъж, чието хоби вероятно беше да премазва ръцете на хората с чук, докато ръба хотдог закупен от любимата му закусвалня. – Човекът не прави разлика между камилски трън и пустинно цвете, и двете са му плевел за плевене – изрече с гнусна ирония припомняйки ми случилото се с Мила.

Тъмнината между насWhere stories live. Discover now